Хенинг Манкел - Петата жена

После, през лятото на 1961-ва, всичко ненадейно свършва. И дневникът също. Валандер реши, че трябва да е било също толкова внезапно и за Харалд Бергрен. Сигурно си е представял, че тази странна война в джунглите ще продължи вечно. В последните бележки описва как скоропостижно напускат страната през нощта, в транспортен самолет с угасени светлини, чийто двигател започнал да се дави веднага след излитането от пистата, която те сами разчистили в гъсталаците. Дневникът прекъсваше внезапно, сякаш Харалд Бергрен се бе уморил или вече е нямал какво да каже. Свършваше горе, в транспортния самолет, и Валандер дори не разбра накъде се е отправил. Бергрен летял в африканската нощ, звукът на двигателя заглъхвал — и него вече го няма.

Бе пет часът следобед. Валандер разкърши гръб и излезе на балкона. Стена от облаци се задаваше откъм морето. Пак щеше да вали. Замисли се над прочетеното. Защо дневникът беше в сейфа на Холгер Ериксон заедно с мумифицирана човешка глава? Ако Харалд Бергрен все още е жив, днес вероятно би бил малко над петдесетте. На Валандер му стана студено на балкона. Влезе и затвори вратата. После седна на дивана. Очите му смъдяха. За кого беше водил дневника си Харалд Бергрен? За себе си или за някой друг?

Нещо липсваше.

Валандер все още не можеше да се сети какво. Млад мъж си води дневник за война в далечна Африка. Често описва много подробно и въпреки това всичко е някак сковано, през цялото време липсва нещо. Нещо, което Валандер също не успя да улови между редовете. Сети се едва когато Ан-Брит Хьоглунд позвъни на вратата за втори път. Видя я на прага и изведнъж разбра какво липсва в записките на Харалд Бергрен. Дневникът описваше един свят, където мъжете изцяло преобладаваха. Жените, за които пише, или са мъртви, или бягат панически. С изключение на Ирен, която е срещнал в Копенхаген. Онази, дето била сладка, но твърде върлинеста. Други жени не са споменати. Пише за отпуски в различни градчета в Конго, как се е напил и се сбил, но няма никакви жени. Само Ирен.

Според Валандер това беше от значение. Когато е заминал за Африка, Бергрен е бил много млад. Войната е приключение. В света на един млад мъж жените са съставна част от всяко приключение.

Започнаха да го обземат съмнения. Засега запази мислите за себе си.

Ан-Брит Хьоглунд беше дошла, за да му съобщи, че е претърсила апартамента на Йоста Рюнфелд заедно с един от техниците на Нюберг. Но резултати нямаше. Не бяха намерили нищо, което да обясни защо е купил подслушвателната апаратура.

— Светът на Рюнфелд се състои от орхидеи — каза тя. — Останах с впечатлението, че е бил любезен и пристрастен към хобито си вдовец.

— Говори се, че жена му се е удавила — поясни Валандер.

— Била е много красива — додаде Ан-Брит. — Видях сватбената им снимка.

— Може би трябва да разберем какво се е случило — обобщи Валандер. — Рано или късно.

— Мартинсон и Сведберг се опитват да се свържат с децата му — продължи Ан-Брит. — Въпросът е дали не трябва да погледнем на изчезването му като на нещо сериозно.

Валандер вече бе разговарял с Мартинсон по телефона. Той се бе свързал с дъщерята на Йоста Рюнфелд. Тя не била склонна да приеме тезата, че баща им е изчезнал доброволно. Много се разтревожила. Знаела, че ще заминава за Найроби, и предполагала, че е там.

Валандер трябваше да се съгласи. Отсега нататък изчезването на Рюнфелд ставаше въпрос от първостепенна важност за полицията.

— Твърде много неща не са в ред — уточни той. — Сведберг щеше да се обади, щом се свърже със сина. Бил в някаква вила в Хелсингланд, където няма телефон.

Решиха да свикат съвещание за разследването рано в неделя следобед. Ан-Брит Хьоглунд се нагърби с организацията. След това Валандер й преразказа съдържанието на дневника. Отдели доста време и се опита да бъде изчерпателен. Това, че го преразказа на нея, му помогна да го резюмира по-добре за самия себе си.

— Харалд Бергрен — подхвърли тя, когато Валандер млъкна. — Възможно ли е да е той?

— Не зная, но във всеки случай като млад е вършил зверства редовно и срещу заплащане — допълни Валандер. — Дневникът е четиво, от което тръпки те побиват. Може би днес живее в страх, че съдържанието ще излезе наяве?

— С други думи, трябва да го издирим — предложи тя. — Това ще е първата ни работа. Въпросът е само откъде да започнем да търсим.

Валандер кимна.

— Дневникът беше в сейфа на Ериксон. Засега това е най-ясната следа, с която разполагаме. Трябва да продължим работата си, без да позволяваме това да ни влияе.