Хенинг Манкел - Петата жена

Междувременно Сведберг и Хамрен свалиха Ивон Андер от кулата. Валандер я бе улучил високо в бедрото. Раната кървеше силно, но нямаше опасност за живота й. Откараха я с друга линейка. Сведберг и Хамрен най-накрая успяха да накарат Валандер да стане от калта и го замъкнаха в къщата.

Тогава дойдоха и първите новини от болницата в Юстад.

Ан-Брит Хьоглунд беше улучена в корема. Раната бе сериозна, а състоянието й критично.

Валандер тръгна със Сведберг, за да си прибере колата, но Сведберг до последния момент не беше сигурен дали да остави Валандер сам да шофира до Юстад. Валандер го увери, че няма опасност. Отиде право в болницата, седна в коридора и зачака новини за състоянието на Ан-Брит. Не бе имал време да се измие. Доста време измина, преди лекарите да гарантират, че състоянието й се е стабилизирало, и едва тогава Валандер си тръгна от болницата.

Изведнъж просто изчезна. Никой не забеляза кога си е тръгнал. Сведберг се тревожеше. Струваше му се, че познава Валандер достатъчно добре, и разбира, че сега той иска просто да бъде оставен на мира.

Валандер си тръгна от болницата малко преди полунощ. Вятърът продължаваше да духа с всичка сила и нощта обещаваше да бъде студена. Качи се в колата и подкара към гробището, където бе погребан баща му. Стигна до гроба в тъмното и стоя там, с чувството за абсолютна празнота, все още покрит с кал от глава до пети. Към един се прибра вкъщи и дълго говори по телефона с Байба в Рига. Едва след това съблече всичките си дрехи и си взе гореща вана.

Отново се облече и се върна в болницата. Малко след три през нощта влезе в стаята, където Ивон Андер лежеше при строга охрана. Тя спеше, когато той предпазливо прекрачи в стаята. Дълго стоя, загледан в лицето й. После си отиде, без да каже нито дума.

Ала само след час се върна отново. Рано призори в болницата дойде Лиса Холгершон и каза, че са се свързали със съпруга на Ан-Брит Хьоглунд, който беше в Дубай. Щял да пристигне на „Каструп“ по-късно през деня.

Никой не знаеше дали Валандер разбира какво му говорят. Седеше като истукан на един стол. Или стоеше до някой прозорец, загледан във виелицата навън. Само когато една медицинска сестра понечи да му подаде чаша кафе, той внезапно избухна в плач и се затвори в тоалетната. През по-голямата част от времето седеше вцепенен на стола, забил поглед в ръцете си.

По същото време, когато съпругът на Ан-Брит кацаше на „Каструп“, един лекар съобщи новината, която всички очакваха. Тя щеше да оживее. Вероятно нямаше и да останат увреждания. Беше имала късмет, но възстановяването й щеше да отнеме време.

Валандер изслуша лекаря прав, сякаш му четяха присъдата. След това излезе от болницата и се изгуби във виелицата.

В понеделник, двайсет и четвърти октомври, Ивон Андер бе задържана за убийство. Тогава тя все още се намираше в болницата. До този момент не беше казала нито дума, даже и на служебния защитник, който й бе назначен. Следобед Валандер се опита да я разпита. Тя само го гледаше, без да отговаря на въпросите му. Тъкмо когато се канеше да си тръгне, се обърна на прага и й каза, че Ан-Брит Хьоглунд ще се оправи. Стори му се, че долови у нея реакция — облекчение, може би дори радост.

Мартинсон излезе в болнични заради сътресение на мозъка. Хансон се върна на служба, макар че няколко седмици му беше трудно да върви и да седи.

През този период всичките им усилия бяха фокусирани върху това да разберат какво точно се беше случило. Единственото, за което така и не успяха да намерят убедително доказателство, беше дали скелетът, който изровиха почти цял (с изключение на един пищял, който така и не се намери) от нивата на Холгер Ериксон, действително принадлежи на Криста Хаберман. Нищо не оборваше теорията им. Но и не нищо не я доказваше.

Въпреки това те знаеха. Една пукнатина в черепа им даде нужната информация за това как Холгер Ериксон я беше убил преди повече от двайсет и пет години. Макар и бавно, всичко друго започна постепенно да се изяснява. Но оставаше и още един въпрос. Дали Йоста Рюнфелд бе убил жена си? Или е било злополука? Единствената, която можеше да им даде отговор, беше Ивон Андер, а тя продължаваше да мълчи. Разровиха се в живота й и се добраха до история, която разказваше едва малка част от това коя е тя и защо бе постъпила по този начин.

Един следобед Валандер внезапно прекъсна дълго проточило се съвещание, като сподели нещо, което отдавна си мислеше:

— Ивон Андер е първият човек, когато срещам, който е едновременно и здравомислещ, и луд.