Хенинг Манкел - Петата жена

Продължиха да чакат. Нямаше какво повече да си говорят.

В единайсет без четвърт Валандер внимателно сложи ръка на рамото й.

— Ето я там — глухо продума.

Тя също я видя. При хълма се беше появила човешка фигура. Не можеше да е друг, освен Ивон Андер. Стоеше права и се оглеждаше. После се качи в кулата.

— Ще заобиколя за около двайсет минути — рече Валандер. — Щом изминат, тръгни натам. Аз ще съм й в гръб в случай, че се опита да избяга.

— Какво да правя, ако ме нападне? Ще се наложи да стрелям.

— Ще направя всичко възможно това да не се случи. Ще бъда там.

Той изтича до колата и подкара с пълна газ към коларския път, който водеше до задната страна на хълма. Ала не посмя да приближи твърде много с колата. Спринтът го остави без дъх. Отне му повече време, отколкото бе смятал. До коларския път имаше паркирана кола. Пак „Голф“, само че черен. Телефонът в джоба на якето му иззвъня. Спря се насред крачката. Можеше да е Ан-Брит. Вдигна, като същевременно отново закрачи по коларския път.

Беше Сведберг.

— Къде се губиш? Какво, за бога, става?

— Точно сега не мога да говоря. Намираме се в стопанството на Холгер Ериксон. Би било добре, ако ти и още някой дойдете насам. Хамрен например. Сега нямам време за повече приказки.

— Обаждам се по конкретен повод — продължи Сведберг. — Хансон се обади от Хеслехолм. И двамата с Мартинсон са по-добре. Мартинсон е дошъл в съзнание. Искаше да знае дали ти си взел пистолета му.

Валандер рязко спря.

— Неговият пистолет ли?

— Каза, че го няма.

— Не е у мен.

— Едва ли е останал на перона.

Валандер вече знаеше. Пред очите му като на забавен каданс видя как се бе развило всичко. Тя сграбчи якето на Хансон и заби коляно в слабините му. Надвеси се за миг над него. Тогава беше взела пистолета.

— По дяволите! — извика Валандер.

Преди Сведберг да има време да отговори, той прекъсна разговора и пъхна телефона в джоба си. Беше изложил Ан-Брит Хьоглунд на смъртна опасност! Жената в кулата беше въоръжена.

Валандер затича. Сърцето му биеше като чук в гърдите. Погледна часовника си и видя, че тя вече трябва да е тръгнала по пътеката. Закова се на място и набра мобилния й телефон. Не можа да се свърже. Явно бе оставила телефона си в колата.

Отново побягна. Единственият му шанс бе да стигне преди нея. Хьоглунд не знаеше, че Ивон Андер е въоръжена.

Страхът го караше да тича още по-бързо. Стигна до обратната страна на хълма. Тя вече трябва да е стигнала до рова. Върви бавно , мислеше си. Падни, подхлъзни се, каквото и да е. Не бързай. Върви бавно. Беше извадил пистолета си и с препъване и залитане се катереше по склона от другата страна на кулата. Когато изкачи билото, видя, че тя вече е стигнала до рова. Държеше пистолета си в ръка. Жената в кулата все още не я беше забелязала.

— Ан-Брит, тя има пистолет — провикна се той с цяло гърло. — Бягай от там!

Прицели се в жената, която стоеше с гръб към него горе в кулата.

В този миг се чу изстрел. Валандер видя как Ан-Брит Хьоглунд рязко подскочи и падна назад в калта. Сякаш някой посече с меч собствената му плът. Вторачен в неподвижното тяло в калта, той само усети, че жената в кулата бързо се е извърнала. Хвърли се настрана и започна да стреля нагоре към нея. Третият изстрел я улучи. Андер се килна настрани и изпусна пистолета на Хансон. Валандер се втурна стремително покрай кулата, надолу в калта. С препъване се спусна в рова и излезе от другата страна. Щом видя Ан-Брит Хьоглунд по гръб в калта, реши, че е мъртва. Убита с пистолета на Хансон и за всичко беше виновен той. За момент не можа да мисли за друго, освен сам да си тегли куршума. Точно тук, на няколко метра от нея.

После видя как тя лекичко помръдна. Падна на колене до нея. Цялата предница на якето й бе окървавена. Беше пребледняла и впери в него уплашения си поглед.

— Всичко ще е наред — каза той. — Всичко ще е наред.

— Беше въоръжена — промълви тя. — Защо не го знаехме?

Валандер усети, че по лицето му се стичат сълзи. Обади се за линейка.

Впоследствие си спомни, че докато чакаше, отправи неспирна, объркана молитва към един бог, в когото всъщност не вярваше. Като в мъгла долови, че дойдоха Сведберг и Хамрен. Веднага след това Ан-Брит Хьоглунд бе отнесена на носилка. Валандер седеше в калта. Не можаха да го накарат да се изправи. Един фотограф, който бе последвал линейката от Юстад, направи снимка на Валандер как седи там. Мръсен, изоставен, отчаян. Успя да направи само една снимка, преди вбесеният Сведберг да го пропъди. Благодарение на натиска, който Лиса Холгершон упражни, снимката никога не видя бял свят.