Хенинг Манкел - Петата жена

Реши, че въпреки всичко си струва да опита.

Естествено, мястото бе заградено в момента. Хансон каза, че работата ще бъде възобновена едва когато получи поисканите подкрепления. Валандер предположи, че наблюдението се извършва от автопатрули. Освен това тя можеше да стигне дотам по същия път, който бе използвала преди.

Валандер се сбогува с полицаите, които му бяха помогнали. Те все още не бяха съвсем наясно какво се бе случило на жп гарата. Той обеща, че ще ги информират по-късно през деня. Обясни им, че става дума за рутинно задържане, което бе излязло от контрол, а всъщност не бе станало нищо непоправимо. Полицаите в болницата скоро отново щяха да са на крака.

Валандер се качи в колата и за трети път се обади на Ан-Брит Хьоглунд. Не каза за какво става въпрос. А само че иска да се срещнат при отбивката към стопанството на Холгер Ериксон.

Минаваше десет часът, когато Валандер пристигна в Льодинге. Ан-Брит стоеше до колата си и чакаше. Пропътуваха остатъка от разстоянието до стопанството с колата на Валандер. Той спря на стотина метра от къщата. До този момент не беше обелил и дума. Сега тя го погледна въпросително.

— Много е вероятно да бъркам — каза той. — Но мисля, че тя ще се върне тук. В наблюдателната кула. Била е тук и преди.

Припомни й какво бе казал Нюберг за отпечатъците от пръсти.

— Какво ще търси тук Ивон Андер? — попита тя.

— Не знам. Но сега е преследвана. Необходимо й е да вземе някакво решение. Освен това е идвала тук и преди.

Излязоха от колата. Вятърът ги прониза.

— Открихме болнична униформа — осведоми го тя. — Също и найлонов плик с мъжко бельо. Предполагам, че Йоста Рюнфелд е бил държан затворен във Волшьо.

Стигнаха до къщата.

— Какво ще направим, ако е горе в кулата?

— Ще я заловим. Аз ще заобиколя от другата страна на хълма. Когато е идвала, е оставяла колата си там. Ти ще тръгнеш по пътеката. Този път ще сме готови да използваме оръжие.

— Не мисля, че тя ще дойде — възрази Ан-Брит Хьоглунд.

Валандер не отговори. Знаеше, че има голяма вероятност да се окаже права.

Подслониха се на завет в двора. Полицейските ленти долу при рова, където копаеха за останките на Криста Хаберман, бяха разкъсани от силния вятър. Кулата стърчеше изоставена. Силуетът й се очертаваше ясно на фона на есенната светлина.

— За всеки случай ще почакаме известно време — рече Валандер. — Ако въобще дойде, то ще е много скоро.

— Обявена е за местно издирване — обясни тя.

— Ако не я открием сега, скоро ще я гоним из цялата страна.

За миг млъкнаха. Вятърът дърпаше дрехите им.

— Какво е това, което я движи? — попита тя.

— На този въпрос може да ти отговори само тя — отвърна Валандер. — Можем да предположим, че и тя е била жертва на тормоз, не мислиш ли?

Ан-Брит не отговори.

— Струва ми се, че е много самотен човек — рече Валандер. — Посветила е живота си на призванието да убива, отмъщавайки за другите.

— По едно време смятахме, че сме по петите на наемник — обясни тя. — А сега чакаме една кондукторка да се появи в изоставена наблюдателница.

— Версията с наемника навярно не беше чак толкова пресилена — замислено отбеляза Валандер. — Като изключим това, че е жена и не го прави срещу заплащане. Поне доколкото ни е известно. Има нещо, което ми напомня за онова, за което преди си мислехме, че е истина.

— Катарина Таксел каза, че се запознала с нея посредством група жени, които редовно се събират във Волшьо. Но беше прав, че първата им среща се е състояла във влака. Попитала я за синината, която Катарина имала на слепоочието. Въпреки увъртанията й прозряла какво се е случило. Йожен Блумберг й бил нанесъл побой. Така и не разбрах как точно е станало всичко. Но потвърди, че Ивон Андер преди е работила в болница и е била парамедик. Там е виждала много малтретирани жени. Установявала е контакт с тях. После ги е канила във Волшьо. В нещо като неформална група за разрешаване на кризисни ситуации. Разбрала е кои са мъжете, тормозили тези жени. После нещо се е случило. Катарина призна също, че Ивон я е посещавала в болницата. Последния път дала на Андер името на бащата. Йожен Блумберг.

— С това смъртната му присъда е била подписана — каза Валандер. — Струва ми се, че тя дълго се е подготвяла за това. Случило се е нещо, което е отприщило всичко. И нито ти, нито аз знаем какво е то.

— Дали тя самата го знае?

— Ще трябва да приемем, че е наясно. Освен ако не е напълно побъркана.

Чакаха. Силните вихри ту се извиваха, ту стихваха. Една полицейска кола се приближи по алеята към къщата. Валандер ги помоли да не се връщат до второ нареждане. Не им даде никакво обяснение, но тонът му беше категоричен.