Хенинг Манкел - Петата жена

Щяха да я задържат толкова бързо, колкото изобщо бе възможно.

Малко след пет часа се събраха около „Хансгорден“. Духаше силен вятър и всички бяха премръзнали. Обградиха къщата с призрачна маневра. След кратко обсъждане решиха Валандер и Ан-Брит Хьоглунд да влязат вътре. Останалите заеха позиции, така че всеки да може да установи контакт с поне един колега.

Паркираха колите далеч, за да не могат да ги видят от стопанството, и изминаха пеш остатъка от разстоянието. Валандер веднага забеляза червения „Голф“, паркиран пред къщата. Докато пътуваха към Волшьо, се безпокоеше да не би вече да е заминала. Но колата си беше там. Тя също. Къщата бе спокойна, с угасени светлини. Вътре не се забелязваше движение. Валандер не видя да има и куче пазач.

Всичко стана светкавично. Заеха позициите си. Валандер каза на Ан-Брит да съобщи по радиостанцията, че ще изчакат още няколко минути, преди да влязат.

Какво да чакат? Тя не разбираше защо. Валандер също не можеше да го обясни. Може би самият той имаше нужда да се подготви? Да пренастрои ума си към новосъздалата се ситуация? Изпитваше потребност от мъничко време, от няколко минути, за да премисли всичко, което се беше случило. Стоеше там, мръзнеше и всичко му се струваше недействително. От един месец преследваха една изплъзваща се, мистериозна сянка. Сега се намираха пред целта, точката, където хайката щеше да приключи лова. Трябваше да се отърси от чувството за нереалност, което се бе породило у него. Особено по отношение на жената, която беше вътре в къщата и която се канеха да заловят. Имаше нужда да си отдъхне от всичко това. Ето защо им бе наредил да почакат.

Стоеше заедно с Ан-Брит Хьоглунд под един заслон до полуразрушена плевня. Входната врата се намираше на около двайсет и пет метра от тях. Времето минаваше. Скоро щеше да съмне. Не можеха да чакат повече.

Валандер беше разпоредил всички да са въоръжени, но възнамеряваше всичко да мине спокойно. Заради Катарина Таксел и бебето й, които се намираха в къщата.

Нямаха право на грешки. Най-важното бе да запазят присъствие на духа.

— Да влизаме — изкомандва той. — Дай заповед.

Тя заговори тихичко по радиостанцията. Останалите потвърдиха, че са я разбрали. Ан-Брит извади пистолета си. Валандер поклати глава.

— Дръж го в джоба си — нареди й той. — Гледай да не забравиш в кой точно.

Къщата беше все така притихнала. Нищо не помръдваше. Тръгнаха. Първо Валандер, Ан-Брит Хьоглунд вървеше зад него, от дясната му страна. През цялото време вятърът не спираше да фучи. Валандер отново погледна часовника си. Пет и деветнайсет. Ивон Андер вече трябва да е станала, за да успее навреме за смяната си в ранния сутрешен влак. Стигнаха пред вратата. Валандер си пое дъх. Почука и отстъпи крачна назад. Ръката му стисна пистолета в десния джоб на якето. Нищо не се случи. Пристъпи крачка напред и почука отново. Едновременно с това пробва бравата. Вратата бе заключена. Пак почука. Изведнъж да разтревожи. Започна да блъска. Никаква реакция. Нещо не беше наред.

— Ще разбием вратата — предложи той. — Съобщи на другите. У кого е лостът? Защо не го дадоха на нас?

Ан-Брит заговори със строг глас по радиостанцията. Застана гърбом към посоката на вятъра. Валандер не отделяше очи от прозорците от двете страни на вратата. Сведберг дотича с лоста.

Валандер му нареди веднага да се върне на позиция. После подпъхна лоста и започна да напъва. Натискаше с всички сили. Ключалката се откърти и вратата зейна. Във вестибюла светеше. Без да се замисля, извади оръжието си. Ан-Брит бързо го последва. Валандер се приведе и влезе. Тя стоеше зад него и го прикриваше с пистолета си. Всичко беше спокойно.

— Полиция! — извика Валандер. — Търсим Ивон Андер.

Нищо не се случи. Той извика отново. Внимателно се приближи към най-близката стая. Тя го следваше по петите. Чувството за нереалността се завърна. Прекрачи прага на голяма и просторна стая. Обходи я с дулото на пистолета си. Беше празна. Отпусна ръката си. Ан-Брит Хьоглунд стоеше от другата страна на вратата. Стаята беше огромна. Лампите бяха запалени. Пещ с причудлива форма се извисяваше до една от стените.

Изведнъж в другия край на стаята се отвори врата. Валандер се стресна и отново вдигна оръжието си. Ан-Брит Хьоглунд приклекна на коляно. През вратата влезе Катарина Таксел. Беше по нощница. Изглеждаше уплашена.

Валандер свали пистолета, Ан-Брит последва примера му.

В този миг Валандер осъзна, че Ивон Андер не е в къщата.