Хенинг Манкел - Петата жена

Пресякоха улицата. Вляво беше паркирана колата, в която седяха Мартинсон и Сведберг. Фаровете й бяха угасени. Ан-Брит позвъни на вратата. Валандер долепи ухото си до нея и чу, че във вътрешността на апартамента се разнесе звън. Чакаха напрегнато. Кимна й да позвъни отново. Пак нищо. Трети път със същия резултат.

— Спи ли? — попита Ан-Брит Хьоглунд.

— Не — отговори Валандер. — Не мисля, че си е вкъщи.

Провери дръжката на вратата. Беше заключена. Излезе на улицата и помаха към колата. Мартинсон дойде. Беше най-добър в отварянето на заключени врати, без да използва физическа сила. Носеше със себе си фенерче и връзка шперцове. Валандер държа фенерчето, докато Мартинсон работеше. Отне му повече от десет минути. Най-накрая отвори ключалката. Взе фенерчето и се върна в колата. Валандер се огледа. Улицата беше празна. Двамата с Ан-Брит Хьоглунд влязоха. Застинаха и се заслушаха в тишината. Антрето, изглежда, беше без прозорци. Валандер запали една лампа. Отляво се намираше дневна с нисък таван, вдясно кухня. Точно насреща тясна стълба водеше към горния етаж. Тя заскърца под краката им. На горния етаж имаше три спални. Всичките бяха празни. В целия апартамент нямаше жива душа.

Опита се да прецени ситуацията. Скоро щеше да стане един часът. Можеха ли да разчитат, че жената, която живее тук, щеше да се прибере през нощта? Дълбоко се съмняваше. Особено след като Катарина Таксел и бебето са с нея. Едва ли ще тръгне да ги мести насам-натам през нощта.

Валандер стигна до стъклена врата в една от спалните. Откри, че отвън има балкон. Големи саксии изпълваха почти цялото пространство. Ала саксиите бяха празни. В тях нямаше цветя. Само пръст.

Гледката на балкона с празните саксии го изпълни с неприятно усещане. Бързо излезе от стаята.

Върнаха се в антрето.

— Доведи Мартинсон — нареди той. — И помоли Сведберг да се върне в участъка. Трябва да продължат да търсят. Струва ми се, че Ивон Андер има и друго жилище, освен този апартамент. Предполагам, че е къща.

— Няма ли да оставим охрана на улицата?

— Тя няма да дойде тази нощ. Разбира се, ще оставим една кола отвън, за всеки случай. Помоли Сведберг да се погрижи за това.

Ан-Брит Хьоглунд тъкмо тръгваше, когато той я задържа. После се огледа. Отиде в кухнята. Запали лампата над умивалника. Там стояха две използвани чаши. Зави ги в носна кърпа и й ги подаде.

— Отпечатъци — каза той. — Дай ги на Сведберг. Да ги даде на Нюберг. Това може да се окаже изключително важно!

Той отново се изкачи по стълбите. Чу я как вдига резето на вратата. Застана неподвижно в сумрака. После направи нещо, което изненада дори самия него. Влезе в банята. Взе една кърпа за ръце и я помириса. Усети слаб полъх на специфичен парфюм.

Но ароматът внезапно му напомни и нещо друго.

Опита се да визуализира спомена. Спомен за едно ухание. Пак помириса. Не можа да си спомни. Макар да усети, че е съвсем близо.

Беше усетил този аромат и някъде другаде. При друг случай. Само дето не си спомняше къде и кога, но беше съвсем наскоро.

Потръпна, когато чу как вратата на долния етаж се отвори. Веднага след това Ан-Брит Хьоглунд и Мартинсон се появиха на стълбите.

— Започваме с претърсването — нареди Валандер. — Не търсим само това, което може да я свърже с убийствата. Търсим и нещо, което да сочи, че наистина има друго жилище. Искам да знам къде се намира то.

— Кое те наведе на тази мисъл? — попита Мартинсон.

През цялото време говореха полушепнешком, сякаш човекът, когото търсят, е наблизо и може да ги чуе.

— Катарина Таксел — каза Валандер. — Детето й. През цялото време предполагахме, че Йоста Рюнфелд е бил държан в плен три седмици. Според мен това едва ли е станало тук, на пъпа на Юстад.

Мартинсон и Ан-Брит останаха на горния етаж. Валандер слезе по стълбите. Дръпна завесите във всекидневната и запали няколко лампи. После застана в средата на стаята и бавно се завъртя, оглеждайки помещението. Помисли си, че обитателката на дома притежава красиви мебели. И е пушачка. Загледа се в пепелника, който стоеше на малка масичка до кожен диван. В него нямаше угарки. Но бяха останали следи от пепел. По стените висяха картини и фотографии. Приближи се и разгледа някои от платната. Натюрморти, вази с цветя. Не бяха кой знае колко майсторски нарисувани. В долния ляв ъгъл подпис. Ана Андер — 58. Значи роднина. Помисли си, че Андер е необичайно име. Срещал го бе и в шведската криминална история, но не може да си спомни в каква връзка. Вгледа се в една от снимките, сложена в рамка. Имение в Сконе. Снимката бе направена от горен ракурс. Валандер предположи, че фотографът се е покачил на покрив или висока стълба. Обиколи стаята. Опита се да усети нейното присъствие. Защо ли му беше толкова трудно? Всичко внушава някакво впечатление за изоставеност , помисли си той. Спретната, педантична изоставеност. Тя не е тук често. Прекарва времето си някъде другаде.