Хенинг Манкел - Петата жена

За кратко Валандер усети как отново го обзема безсилие. После с усилие на волята го отпъди и почука с молив по масата.

— Тук има страшно много хора — започна той. — Ако не греша, на първо място идват единайсет жени с длъжността кондуктор и началник-влак, върху които трябва да се съсредоточим. Освен това има четиринайсет мъже, но искам да започнем с жените. Има ли някой от вас, на когото някое от имената да му е познато?

Склониха глави над масата. Никой не можа да си спомни да е срещал някое от имената във връзка с разследването. Валандер почувства липсата на Хансон в момента. От всички той имаше най-добра памет. Помоли един от полицаите от Малмьо да направи копие и да се погрижи да го изпратят на Хансон.

— Да започваме тогава — предложи той, когато полицаят излезе от стаята. — Единайсет жени. Ще трябва да проверим всяка една от тях. Надявам се, че ще намерим нещо, което да има връзка с разследването. Ще ги разпределим помежду си. Започваме още сега. Вечерта се очертава да бъде дълга.

Направиха разпределението и излязоха от заседателната зала. Краткият миг на безсилие у Валандер бе отминал. Усещаше, че ловът беше започнал. Времето, когато просто чакаха, най-сетне бе свършило.

Много по-късно, когато наближаваше единайсет, Валандер отново започна да се отчайва. Успяха да зачеркнат само две от имената. Една от жените бе загинала при автомобилна катастрофа много преди да открият трупа на Холгер Ериксон. Другата бе попаднала в списъка по погрешка, въпреки че по онова време вече се била прехвърлила на административна работа в Малмьо. Карл-Хенрик Бергстранд бе открил грешката и тутакси позвъни на Валандер.

Търсеха пресечните точки, но не откриваха нищо. Ан-Брит Хьоглунд влезе в кабинета на Валандер.

— Какво да правя с тази? — попита тя и развя листа в ръката си.

— Какво за нея?

— Анели Улсон, на трийсет и девет години, омъжена, с четири деца. Живее в Енгелхолм. Съпругът й е пастор. По-рано е работила като сервитьорка в хотел в Енгелхолм. После се преквалифицирала, не знам защо. Дълбоко религиозна е. Работи по влаковете, грижи се за семейството си и оползотворява малкото свободно време, което й остава, за ръкоделия и различни инициативи за мисионерската църква. Какво да правя с нея? Да я привикам на разпит? Да я попитам дали през последния месец е убила трима мъже? Дали знае къде са се дянали Катарина Таксел и новороденото й дете?

— Остави я — посъветва я Валандер. — И това е крачка в правилната посока.

В осем часа Хансон се прибра от Льодинге, където дъждът и виелицата ги бяха принудили да спрат работата. Заяви, че за утре ще му трябват повече хора, които да копаят. След това веднага се включи в работата по проучването на останалите девет жени. Валандер напразно се опита да го прати у дома — поне за да смени подгизналите си дрехи. Но Хансон не пожела. Валандер се досети, че той искаше колкото се може по-бързо да се отърси от неприятното преживяване да стои навън в калта и да копае за тленните останки на Криста Хаберман.

Малко след единайсет Валандер говореше по телефона и се опитваше да издири роднина на кондукторка на име Ведин. Тя си беше сменила адреса цели пет пъти през последната година. Преживяла труден развод и често излизала в отпуск по болест. Валандер тъкмо щеше за пореден път да набере номера на „Справки“, когато на вратата се появи Мартинсон. Валандер бързо остави слушалката. По лицето на Мартинсон можа да познае, че нещо е станало.

— Струва ми се, че я открих — бавно произнесе той. — Ивон Андер. На четирийсет и седем години.

— Защо смяташ, че е тя?

— Можем да започнем с това, че всъщност живее в Юстад. Адресът й е на „Лирегатан“.

— С какво още разполагаш?

— В много отношения изглежда странна птица. Изплъзва се. Като цялото това разследване. Ала има минало, което би трябвало да ни заинтересува. Работила е като помощник-сестра и като парамедик.

Валандер за момент го гледаше мълчаливо. После скочи на крака.

— Доведи останалите — нареди. — Сега, веднага.

След няколко минути се бяха събрали в заседателната зала.

— Мартинсон може би я е открил — каза Валандер. — И тя живее тук, в Юстад.

Мартинсон изложи всичко, което бе успял да разбере до този момент за Ивон Андер.

— И така, тя е на четирийсет и седем години — започна той. — Родена е в Стокхолм. Изглежда, се е преселила в Сконе преди петнайсет години. През първите години е живяла в Малмьо. После се е преместила в Юстад. През последните десет години работи в железниците. Ала преди това, още на младини, е завършила за медицинска сестра и дълги години е работила в здравеопазването. Защо внезапно е започнала да работи нещо друго, не мога да кажа. Била е и парамедик. Има и дълги периоди, в които, изглежда, изобщо не е работила.