Хенинг Манкел - Петата жена

Бедрената кост бе поставена върху найлоново платнище. Валандер си помисли, че бяха попаднали на нея сравнително бързо. Не бяха прокопали повече от двайсет квадратни метра и когато лопатата удари на костта, се намираха изненадващо близо до повърхността.

Един лекар дойде и трепейки от студ, започна да оглежда костта. Потвърди, че без всякакво съмнение е човешка. Но Валандер нямаше нужда от потвърждение. Дори за миг не се усъмни, че костта е част от тленните останки на Криста Хаберман. Щяха да продължат да копаят, навярно щяха да открият и останалата част от скелета й, после щяха да установят как е била убита. Дали Холгер Ериксон я беше удушил? Или пък я е застрелял? Какво всъщност се бе случило преди толкова много години?

Следобедът се проточи, а Валандер се чувстваше уморен и тъжен. Това, че се бе оказал прав, не му помагаше. Сякаш пред него се разкриваше една ужасяваща история, с която би предпочел изобщо да няма нищо общо. През цялото време очакваше в напрежение да разбере и до какво се е добрал Карл-Хенрик Бергстранд. След като прекара няколко часа в калта заедно с Хансон и другите копаещи полицаи, се върна в участъка. Бе разказал на Хансон какво бяха разбрали в Малмьо, за срещата с Маргарета Нюстед и откритието, че Катарина Таксел за кратко е сервирала кафе във влаковете между Малмьо и Стокхолм. Тогава, по време на някое пътуване бе срещнала някой непознат, който й е оказал много силно въздействие. Не знаеха какво точно се е случило, но този човек й бе повлиял по някакъв начин. Валандер дори не знаеше дали става дума за мъж или жена. Сигурен беше само, че това откритие е огромна крачка към същността на разследването, което твърде дълго им се изплъзваше.

Когато пристигна в участъка, събра колегите, които успя да намери, и им повтори това, което половин час по-рано бе разказал на Хансон. Единственото, което можеха да направят сега, бе да чакат факс машината бавно да изплюе листа хартия.

Докато седяха заедно в заседателната зала, се обади Хансон да съобщи, че вече са открили и част от пищял. Безпокойството, което цареше около масата, беше почти осезаемо. Всички очакваха и черепът скоро да изникне от калта.

Следобедът се проточи. Над Сконе се надигаше първата есенна буря. Листата на дърветата се гонеха из паркинга пред участъка. Останаха да седят в заседателната зала, въпреки че нямаше нищо спешно за обсъждане. Освен това всеки си имаше текущи задачи, които го чакаха на бюрото. Но Валандер си каза, че това, от което най-много се нуждаят сега, бе да съберат сили. Ако успееха да осъществят пробив и да отприщят разследването с помощта на сведенията, които чакаха да пристигнат от Малмьо, можеха да очакват, че в кратки срокове трябва да свършат много работа. Ето защо сега бяха насядали по столовете около масата, за да си отпочинат. По някое време следобед се обади Бирш и каза, че Хедвиг Таксел никога не бе чувала за Маргарета Нюстед. Не могла и да обясни по какъв начин бе успяла напълно да забрави, че за кратко дъщеря й е работела като сервитьорка по влаковете. Бирш подчерта, че според него тя казваше истината. Мартинсон непрестанно излизаше от стаята и се обаждаше у тях. Междувременно Валандер приглушено си говореше с Ан-Брит Хьоглунд, според която Терес вече се оправяла. Мартинсон не бе отворил отново дума за напускане. Засега това може и да почака , помисли си Валандер. Да разследваш тежки престъпления означава и да оставиш всичко друго на втори план.

В четири часа следобед Хансон се обади да каже, че са се натъкнали на пръст от ръка. Веднага след това позвъни отново да съобщи, че се е оголил и черепът. Валандер го попита дали не иска да го сменят. Ала той нямаше нищо против да остане.

Достатъчно бе да се простуди само един от тях.

Когато Валандер съобщи, че е почти сигурно, че черепът, който бе намерен, принадлежи на Криста Хаберман, през заседателната зала, подобно на студен полъх, премина неприятно усещане. Сведберг бързо остави полуизядения сандвич, който държеше в ръка.

Валандер бе изпитвал това и преди.

Един скелет не значи нищо, преди да се появи черепът. Едва тогава разбираш, че става дума за човешко същество.

В атмосферата на уморено очакване, докато членовете на екипа седяха разпръснати като малки самотни островчета около масата, от време на време се пораждаха кратки разговори. Различни детайли изскачаха на повърхността. Някой задаваше въпрос. Другите отговаряха и щом нещо добиеше яснота, отново наставаше тишина.