Хенинг Манкел - Петата жена

— Нищо не се е случило с Катарина. Нито пък е заподозряна в извършване на престъпление, както и вие. Но ни е необходимо да получим някои сведения за нея. Това е всичко, което мога да ви кажа. Щом отговорите на въпросите ми, ще си отида, а вие ще можете да се върнете на работа.

Тя наблюдаваше изпитателно лицето му. Забеляза как започва да му вярва.

— Преди около три години сте общувала с нея. Тогава сте работела като келнерка във вагон-ресторантите на железниците. Била сте служителка във фирма, наречена „Вагон-ресторанти“.

Изглеждаше изненадана, че той е заший миналото й. Валандер остана с впечатление, че е напрегната, което на свой ред го накара да изостри вниманието си.

— Вярно ли е? — продължи той.

— Естествено, че е вярно. Защо да го отричам?

— И сте познавали Катарина Таксел?

— Да.

— Как се запознахте с нея?

— Работехме заедно.

Валандер я изгледа въпросително, преди да продължи.

— Но нали Катарина Таксел е учителка?

— Беше си взела почивка. Известно време работеше по влаковете.

Валандер погледна Бирш, който поклати глава. И той за пръв път го чуваше.

— Кога е било това?

— През пролетта на деветдесет и първа. Не мога да кажа с по-голяма точност.

— И сте работели заедно?

— Невинаги, но доста често.

— И сте общували в свободното си време?

— Понякога, но не сме били близки приятелки. Забавлявахме се. Нищо повече.

— Кога я видяхте за последен път?

— Отчуждихме се, когато тя престана да сервира. Приятелството ни стигаше до там.

Валандер осъзна, че тя казваше истината. Напрежението, което витаеше около нея, постепенно изчезна.

— Катарина имаше ли си годеник по онова време?

— Всъщност не знам — отговори тя.

— Щом сте работели заедно и сте си общували, би трябвало да знаете?

— Не е споменавала никого.

— Не сте я виждали в компанията на мъж?

— Никога.

— Имаше ли и други приятелки, с които е общувала?

Маргарета Нюстед се замисли. После даде на Валандер три имена. Същите, които вече му бяха известни.

— Някой друг?

— Не и доколкото знам.

— Да сте чували името Йожен Блумберг преди?

Тя се замисли.

— Не беше ли онзи, дето са го убили?

— Точно той. Можете ли да си спомните Катарина някога да е говорила за него?

Тя внезапно го изгледа сериозно.

— Тя ли го е направила?

Валандер се залови за въпроса й.

— Смятате ли, че тя би могла да убие някого?

— Не. Катарина беше много миролюбива натура.

Валандер се колебаеше как да продължи.

— Пътували сте напред-назад между Малмьо и Стокхолм — каза той. — Навярно сте имали много работа. Въпреки това сигурно сте си бъбрели. Сигурна ли сте, че никога не е споменавала някоя друга приятелка? Много е важно.

Забеляза, че тя полага усилия.

— Не — отвърна тя, — не мога да си спомня.

За секунда Валандер усети, че младата жена се поколеба. Тя видя, че това не му убягна.

— Може би — додаде. — Но ми е трудно да си спомня.

— Какво?

— Трябва да е било точно преди да напусне. Една седмица бях болна от грип.

— Какво се случи тогава?

— Когато се върнах, беше някак различна.

Валандер сега седеше като на тръни. Дори Бирш беше доловил, че нещо става.

— Как така различна?

— Не знам как да обясня. Беше ту в мрачно настроение, ту в приповдигнато. Сякаш се беше променила.

— Опитайте се да опишете промяната. Може да се окаже много важно.

— Обикновено, когато нямаме какво да правим, сядахме в кухничката на вагон-ресторанта. Бъбрехме си, прелиствахме списания. Но когато се върнах, вече не го правехме.

— Какво ставаше вместо това?

— Тя си тръгваше.

Валандер чакаше продължение. Такова обаче не последва.

— Тръгваше си от вагон-ресторанта? Едва ли е могла да напусне влака. Какво ви казваше, че прави?

— Нищо не казваше.

— Но вие трябва да сте питали. Тя е била различна? Вече не е сядала с вас да си бъбрите?

— Може би съм питала. Не си спомням. Но тя не отговаряше. Просто си тръгваше.

— Винаги ли правеше така?

— Не. Точно преди да напусне, се промени. Сякаш се затвори в себе си.

— Смятате ли, че се е срещала с някого във влака? С пътник, който е пътувал всеки път? Звучи много странно.

— Не знам дали се е срещала с някого.

Валандер нямаше повече въпроси. Погледна Бирш. И той нямаше какво да добави.

Фериботът тъкмо отплаваше от пристанището.

— Ще трябва да си вземете почивка — каза Валандер. — Искам да ми се обадите, ако се сетите нещо повече.

Той записа името и телефонния си номер на листче хартия и й го даде.