Хенинг Манкел - Петата жена

Бергстранд седна зад голямото бюро. Валандер разгледа мебелите в стаята. Вероятно те обясняваха високите цени на билетите за влака.

— И така, търсим служител във вагон-ресторант — започна Бирш. — Не знаем друго, освен че е жена.

— По-голямата част от персонала във „Влаков сервиз“ са жени — отвърна Бергстранд. — Много по-лесно би било да намерим мъж.

Валандер вдигна ръка.

— Всъщност как е правилно да се каже? „Вагон-ресторанти“ или „Влаков сервиз“?

— И по двата начина.

Удовлетворен, Валандер погледна към Бирш.

— Не знаем нито как се казва, нито как изглежда — обясни той.

Бергстранд го изгледа въпросително.

— Наистина ли е нужно да издирвате човек при положение, че ви е известно толкова малко за него?

— Понякога се налага — вметна Валандер.

— Знаем на кой влак е работила — уточни Бирш.

Даде на Бергстранд данните, които бяха получили от Аника Карлман.

Бергстранд поклати глава.

— Това е отпреди три години — рече той.

— Известно ни е — отвърна Валандер. — Но предполагам, че „Шведските железници“ имат база данни със служителите си.

— Всъщност това не е въпрос от моята компетенция — назидателно рече Бергстранд. — „Шведските железници“ са концерн, състоящ се от множество компании. „Вагон-ресторанти“ са дъщерна фирма. Имат си собствен отдел „Личен състав“. Те могат да отговорят на въпросите ви. Не ние. Но, естествено, при нужда си сътрудничим.

Валандер започна да губи търпение.

— Нека изясним нещо важно — прекъсна го той. — Не сме тръгнали да търсим въпросната келнерка за забавление. Искаме да я намерим, защото тя може да разполага с важни сведения във връзка със сложно криминално разследване. Не ни е грижа кой ще отговаря на въпросите ни. Държим обаче това да стане колкото се може по-бързо.

Думите му имаха ефект. Бергстранд, изглежда, разбра. Бирш окуражително погледна Валандер, който продължи:

— Предполагам, че можете да се свържете с някой, който може да ни даде нужните отговори — каза той. — А ние ще останем тук и ще почакаме.

— За убийствата в околността на Юстад ли става въпрос? — полюбопитства Бергстранд.

— Именно за тях. И въпросната келнерка може да знае нещо, което е важно.

— Заподозряна ли е?

— Не — отвърна Валандер. — Не е заподозряна. Нито върху влаковете, нито върху сандвичите ще падне сянка.

Бергстранд се изправи и излезе от стаята.

— Доста си беше навирил носа — отбеляза Бирш. — Добре направи, че му го натри.

— Още по-добре би било, ако се върне с информация — каза Валандер. — При това колкото се може по-бързо.

Докато чакаха Бергстранд, Валандер позвъни на Хансон в Льодинге. Все още нямаха резултати. Разкопките почти бяха преполовили периметъра на първия очертан сектор. Все още не бяха намерили нищо.

— Уви, вече се е разчуло — обобщи Хансон. — В стопанството се насъбраха доста зяпачи.

— Дръжте ги на разстояние — заповяда Валандер. — Няма какво повече да направим.

— Нюберг искаше да говори с теб. Става въпрос за записа на телефонния разговор между Катарина Таксел и майка й.

— Успели ли са да идентифицират звуците във фона?

— Доколкото разбрах от Нюберг, още не са. Ала най-добре е да говориш със самия него.

— Наистина ли не са могли да кажат нищо?

— Смятат, че някой близо до телефона е удрял по пода или в стена. И с какво ни помага това?

Валандер бе започнал да се надява преждевременно.

— Едва ли е било бебето на Катарина Таксел — продължи Хансон.

— В момента имаме на разположение специалист, който може да филтрира честоти или нещо подобно. Той би могъл да разбере дали обаждането е дошло отдалече, или е от околностите на Лунд. Явно процесът е сложен. Нюберг каза, че ще отнеме поне два дни.

— Ще трябва да се задоволим с това — каза Валандер.

В същия миг Бергстранд се върна в стаята. Валандер набързо приключи разговора с Хансон.

— Ще отнеме известно време — обясни той. — От една страна, искате да получите списък със служители отпреди три години. От друга, концернът е претърпял много изменения оттогава. Но обясних, че е важно. „Вагон-ресторанти“ действат с пълна пара.

— Ще почакаме — отвърна Валандер.

Бергстранд не изглеждаше във възторг от това, двамата полицаи да седят в кабинета му, но не каза нищо.

— Кафе — подметна Бирш. — Един от специалитетите на „Шведските железници“. Предлага ли се и извън вагон-ресторантите?

Бергстранд изчезна от стаята.

— Май не е свикнал да носи кафета — доволно отбеляза Бирш.