Хенинг Манкел - Петата жена

Естествено, никога нямаше да я намерят. Абсолютно никога.

Погледна пещта. Помисли си за Туре Грунден. Който живее в Хеслехолм и работи в Малмьо.

Внезапно разбра как ще го направи. Беше почти нелепо лесно.

Дори можеше да го направи, докато е на смяна.

В работно време. И срещу заплащане.

Започнаха да копаят рано сутринта в петък, двайсет и първи октомври. Светлината все още бе много слаба. Валандер и Хансон оградиха първия четириъгълник с полицейски ленти. Полицаите, облечени с комбинезони и обути с гумени ботуши, знаеха какво търсят. Неохотата им бе в унисон с мразовития утринен въздух. Валандер имаше усещането, че се намира в гробище. Някъде дълбоко в земята вероятно щяха да открият останките на мъртвец. Беше казал на Хансон, че ще се наложи той да ръководи разкопките. Самият Валандер се опитваше заедно с Бирш да намери колкото се може по-бързо келнерката, която веднъж бе накарала Катарина Таксел да се смее на улицата в Лунд.

Валандер остана половин час в калта, където полицаите бяха започнали да копаят. Сетне извървя пътеката към стопанството, където го чакаше колата му. Обади се на Бирш и го намери в дома му в Лунд. Единственото, което успя да разбере Бирш предната вечер, бе, че Малмьо бе мястото, където биха могли да разберат името на келнерката, която издирваха. Бирш тъкмо си пиеше кафето, когато Валандер се обади. Решиха да се срещнат пред жп гарата в Малмьо.

— Снощи говорих с директора „Личен състав“ в АД „Вагон-ресторанти“ — каза Бирш и се засмя. — Останах с впечатлението, че го обезпокоих в крайно деликатен момент.

Валандер не разбра веднага.

— Насред интимен акт — изкиска се Бирш. — Понякога е наистина забавно да си полицай.

Валандер подкара към Малмьо. Какво караше Бирш да си мисли, че е обезпокоил човека насред осъществяването на интимен контакт? Сетне прехвърли мислите си към келнерката, която издирваха. Каза си, че това бе четвъртата жена, появяваща се в разследването, което продължаваше вече точно един месец. По-рано имаха Криста Хаберман. Освен това Ева Рюнфелд и Катарина Таксел. Непознатата келнерка беше четвъртата жена. Възможно ли е някъде да съществува още една, пета жена? Нея ли търсеха? Или пък, ако успееха да локализират келнерката от влака, щяха ли да достигнат целта си? Тя ли бе правила среднощни посещения в Родилното в Юстад? Самият той се съмняваше, че келнерката е жената, която издирват, но и сам не можеше да се обоснове защо. Навярно тя само щеше да ги отведе по-нататък? Едва ли можеше да се надява на нещо повече.

Караше старата си кола през сивия есенен пейзаж. Без някаква конкретна причина се запита каква ли щеше да бъде предстоящата зима. Кога за последно беше валяло сняг по Коледа? Беше толкова отдавна, че не можеше да си спомни.

Когато пристигна в Малмьо, късметът му проработи и успя да си намери място за паркиране точно до главния вход на гарата. За миг се изкуши да изпие чаша кафе, преди Бирш да е дошъл. Но го отложи. Разполагаше с твърде малко време.

Забеляза Бирш от другата страна на канала. Вървеше по моста. Вероятно бе паркирал при площада. Поздравиха се. Бирш носеше плетена шапка, която му беше прекалено малка. Беше небръснат и изглеждаше недоспал.

— Започнахте ли да копаете? — попита той.

— В седем часа — отговори Валандер.

— Ще я намерите ли?

— Трудно е да се каже. Но е много вероятно.

Бирш мрачно кимна. После посочи към гарата.

— Ще се срещнем с човек на име Карл-Хенрик Бергстранд — осведоми го той. — Обикновено по това време още не е дошъл на работа. Обеща ми днес да дойде по-рано, за да може да се срещнем.

— Него ли си прекъснал в деликатен момент?

— Можеш да се обзаложиш.

Влязоха в Административния отдел на железниците, където ги посрещна Карл-Хенрик Бергстранд. Валандер го огледа с любопитство и се опита да си представи момента, за който говореше Бирш. После осъзна, че онова, което наистина го безпокои, е собственият му несъществуващ сексуален живот.

Засрами се от тази мисъл. Бергстранд бе млад мъж на около трийсет години. Валандер предположи, че представлява новия, младежки имидж на Шведските железници. Поздравиха се и се представиха.

— Това, което ви води насам, е необичайно — каза Бергстранд и се усмихна. — Но да видим дали можем да помогнем.

Покани ги в просторния си офис. Според Валандер младият човек се радваше на завидно самочувствие. Когато Валандер бе на трийсет, все още бе много несигурен относно повечето неща в живота.