Хенинг Манкел - Петата жена

Валандер не отговори.

Бергстранд се върна с една табла. После се извини, че имал спешна среща. Останаха в стаята. Валандер пиеше кафе и усещаше как нетърпението му расте. Мислеше за Хансон. Обмисли дали да не остави Бирш сам да изчака, докато самоличността на келнерката бъде установена. Реши да остане половин час. Не повече.

— Опитах се да вникна в случая — ненадейно каза Бирш. — И трябва да призная, че никога не съм се сблъсквал с нещо подобно. Нима действително е възможно жена да стои зад всичко това?

— Не можем да си затворим очите за фактите — отговори Валандер.

Отново го споходи чувството, което непрестанно го измъчваше. Страхът, че е насочил цялото разследване в непознат, осеян с капани терен. Всеки миг пропастта можеше да се разтвори под краката им.

Бирш беше мълчалив.

— Жени серийни убийци почти не са се срещали у нас — проговори после.

— Ако изобщо сме имали такива — каза Валандер. — Освен това не знаем дали тя е извършила престъпленията. Дирята или ще ни отведе до нея, или до някой друг, който стои зад нея.

— Значи според теб през деня тя сервира кафе по влаковете между Стокхолм и Малмьо?

Нямаше как да пропусне съмнението в гласа на Бирш.

— Не — отговори Валандер. — Не смятам, че сервира кафе. Келнерката вероятно е само четвъртото стъпало по пътя.

Бирш спря да задава въпроси. Валандер погледна часовника. Чудеше се дали пак да се обади на Хансон. Трийсетте минути скоро щяха да изтекат. Бергстранд все още бе на срещата. Бирш четеше някаква брошура, възхваляваща услугите на „Шведски железници“.

Половината час измина и за Валандер нетърпението стана непоносимо.

Бергстранд се върна.

— Изглежда, че ще разрешим въпроса — каза той окуражително. — Ала ще отнеме още малко време.

— Колко?

Валандер не се опита да скрие раздразнението си. Съзнаваше, че едва ли има основания, но не можа да се въздържи.

— Може би половин час? В момента преглеждат списъците. Тези неща изискват време.

Валандер кимна вяло.

Продължиха да чакат. Бирш остави брошурата и притвори очи. Валандер отиде до прозореца и се заразглежда Малмьо. Отдясно мярна фериботния терминал. Спомни си как бе стоял там да посреща Байба. Колко пъти? Два? Струваше му се, че са били повече. Отново седна. Обади се на Хансон. Все още не бяха открили нищо. Разкопаването щеше да отнеме време. Хансон спомена и че е започнало да вали. Валандер мрачно предусети колко мащабна и депресиращата е тази задача.

Всичко отива по дяволите , изведнъж си помисли. Докарах цялото разследване до пълен крах!

Бирш захърка. Валандер не изпускаше от поглед часовника.

Щом Бергстранд се върна, Бирш се сепна и се събуди. Бергстранд държеше в ръката си лист хартия.

— Маргарета Нюстед — обясни той. — Това е лицето, което търсите. През този ден сама се е грижила за сервирането във въпросния влак.

Валандер скочи на крака.

— Къде е тя сега?

— Всъщност не знам. Напуснала е преди около година.

— Да му се не види! — изруга Валандер.

— Но разполагаме с адреса й — продължи Бергстранд. — Това, че е напуснала „Вагон-ресторанти“, не значи, че си е сменила и жилището.

Валандер дръпна листа. Адресът беше в Малмьо.

— Булевард „Карл Густав“ — каза Валандер. — Къде е това?

— При Пилдамския парк — отговори Бергстранд.

Валандер видя, че има и телефонен номер, но реши да не се обажда. Искаше да отиде право там.

— Благодаря ви за съдействието — обърна се към Бергстранд. — Предполагам, че данните са верни? Че тя наистина е сервирала тогава.

— „Шведските железници“ се славят с точността си — отвърна Бергстранд. — Това предполага, че контролираме и назначените служители. Както в холдинга, така и в дъщерните фирми.

Валандер не схвана връзката, но нямаше време да пита.

— Да тръгваме тогава — предложи той на Бирш.

Напуснаха гарата. Бирш остави своята кола и се качи при Валандер. Трябваха им по-малко от десет минути да намерят точния адрес. Сградата представляваше пететажен жилищен блок. Маргарета Нюстед живееше на четвъртия етаж. Взеха асансьора. Валандер натисна звънеца още преди Бирш да е успял да излезе от асансьора. Чакаха. Позвъни отново. Никой не отвори. Негласно изруга. Сетне бързо взе решение. Позвъни на съседната врата. Тя се отвори почти незабавно. Един възрастен мъж строго изгледа Валандер. Ризата му беше разкопчана на шкембето. В ръката си държеше наполовина попълнен фиш за залагания. На Валандер му се стори, че е фиш за конни надбягвания. Извади полицейската си карта.