Хенинг Манкел - Петата жена

В десет часа Валандер бе успял да събере на съвещание целия разследващ екип. Единственият, който липсваше, беше Мартинсон. Бе обещал да дойде следобеда. През сутрешните часове щеше да посети училището, където учи Терес. Ан-Брит Хьоглунд им разказа, че Мартинсон й се обадил късно снощи. Изглежда, бил пиян — нещо, което почти никога не се беше случвало. Смътна завист жегна Валандер. Защо Мартинсон се обажда на нея, а не на него? Все пак двамата бяха работили заедно през всичките тази години.

— Все още ми вглежда решен да напусне каза тя. — Но имах усещането, че му искаше да се противопоставя.

— Аз ще говоря с него — предложи Валандер. Затвориха вратите на залата за съвещания. Последни дойдоха Пер Окесон и Лиса Холгершон. Валандер остана с впечатлението, че току-що са приключили среща на четири очи.

Лиса взе думата веднага щом стаята утихна.

— Гражданската гвардия е в устата на цяла Швеция — започна тя. — Льодинге от сега нататък е място, за което всички ще чуят. От Гьотеборг постъпи запитване дали Курт не може да вземе участие в телевизионен дебат тази вечер.

— Никога — ужаси се Валандер. — Какво ще правя там?

— Вече им отказах от твое име — отвърна тя и се усмихна. — Възнамерявам, като му дойде времето, да ти поискам нещо в замяна.

Валандер веднага се досети, че има предвид лекциите в Полицейската академия. — Дебатът става все по-разпален и ожесточен — продължи тя. — Можем само да се надяваме, че ще излезе нещо добро, след като проблемите бъдат обсъдени.

— В най-добрия случай ще принудят висшето ръководство на полицията да си наложи малко самокритика — вметна Хансон. — Самата полиция също има вина за създалата се ситуация.

— Какво искаш да кажеш? — попита Валандер. Понеже Хансон рядко се впускаше в дискусии за полицията, беше любопитен да чуе мнението му.

— Мисля си — каза Хансон — за всички скандали, в които са били замесени полицаи. Навярно винаги е било така, но не толкова често, колкото напоследък.

— Не бива да ги надценяваме, но и не бива да си затваряме очите за тези неща — намеси се Пер Окесон. — Големият проблем е, че онова, което полицията и съдилищата определят като престъпление, постепенно се изменя. Ако до вчера са те осъждали за нещо, то днес изведнъж могат да гледат на него като на дреболия, за която полицията дори няма да си направи труда да разследва. А смятам, че това уронва съзнанието за справедливост у хората, което по традиция е много силно в нашата страна.

— Едното върви ръка за ръка с другото — отбеляза Валандер. — Аз съм изключително скептичен към това, че един дебат за гражданската гвардия ще повлияе по някакъв начин. Колкото и да ми се иска да е така.

— Както и да е, ще направя всичко възможно виновниците да бъдат подведени под отговорност — каза Пер Окесон, щом Валандер млъкна. — Побоят е бил жесток. Това лесно може да се докаже. Замесени са четирима. Смятам, че поне трима от тях могат да бъдат осъдени. За четвъртия не съм толкова сигурен. Трябва също да кажа, че главният прокурор помоли да го държим в течение. Това е доста изненадващо, но показва, че поне някои от хората по върховете гледат сериозно на проблема.

— Оке Давидсон е дал много разумно интервю в местния ежедневник — каза Сведберг. — Освен това се оправя и няма да му останат сериозни увреждания.

— Тогава остават Терес и баща й — уточни Валандер. — И момчетата в училището.

— Вярно ли е, че Мартинсон смята да напуска? — попита Пер Окесон. — Чух такъв слух.

— Това беше първата му реакция — отговори Валандер. — Съвсем естествена при това. И ще наложи да приемем решението му, ако трябва. Не съм убеден обаче, че ще осъществи намерението си.

— Той е добър полицай — каза Хансон. — Дали го осъзнава?

— Да — потвърди Валандер. — Въпросът е само дали това е достатъчно. Когато се случи нещо такова, на повърхността изскачат по-важни неща. Особено при нашата натовареност.

— Знам — вметна Лиса Холгершон. — И ще става все по-зле.

Валандер си припомни, че все не е изпълнил обещанието си пред Нюберг да поговори с Лиса Холгершон за неговата заетост. Отбеляза си го в тетрадката.

— Ще трябва да оставим тази дискусия за някой друг път — каза той.

— Исках само да ви информирам — заяви Лиса Холгершон. — Това е всичко. Като се изключи, че бившият ви началник Бьорк се обади, за да ви пожелае късмет. Изрази съжалението си за случилото се с дъщерята на Мартинсон.

— Той бе достатъчно умен да напусне навреме — рече Сведберг. — Какво му подарихме за спомен? Въдица ли? Ако беше продължил, никога нямаше да има време да я използва.