Хенинг Манкел - Петата жена

— И сега си има достатъчно задължения — възрази Лиса.

— Бьорк си го биваше — каза Валандер. — Но сега е време да продължим.

Започнаха с хронологичната схема на Ан-Брит Хьоглунд. До тетрадката си Валандер бе сложил найлоновото пликче с влаковото разписание, което намери в секретера на Катарина Таксел.

Както обикновено Ан-Брит Хьоглунд си беше изпипала работата. Всеки един момент във времето, свързан по някакъв начин с различните събития, беше систематизиран и съпоставен спрямо останалите. Докато слушаше, Валандер си помисли, че той самият никога не би се справил добре с подобна задача. Със сигурност щеше да я претупа. Всички полицаи са много различни , помисли си той. Можем да покажем истинските си възможности едва когато се изправим пред задача, която поставя на изпитание всичките ни сили.

— На пръв поглед не забелязваме някакъв повтарящ се модел — заключи Ан-Брит към края на своята презентация. — Съдебните медици от Лунд са определили, че смъртта на Холгер Ериксон е настъпила късно вечерта на двайсет и първи септември. Не мога да кажа как са стигнали до това заключение, но са категорични. Йоста Рюнфелд също е убит през нощта. Времето съвпада, но от това трудно можем да направим някакви съществени заключения. Що се отнася до дните от седмицата, тук нямаме никакво съвпадение. Ако прибавим убийството на Йожен Блумберг и двете посещения в Родилното отделение на Юстад, ще можем да различим част от модела.

Тя спря и огледа масата. Нито Валандер, нито останалите даваха вид, че са я разбрали.

— Това си е чиста математика — продължи тя. — Само че нашият извършител действа според образец, който е толкова нерегулярен, че това чак става интересно. На двайсет и първи септември умира Холгер Ериксон. В нощта срещу първи октомври Катарина Таксел има посетител в Родилното отделение в Юстад. На единайсети октомври умира Йоста Рюнфелд. В нощта срещу тринайсети октомври жената се връща в Родилното и удря братовчедката на Сведберг. Най-накрая, на седемнайсети октомври, умира Йожен Блумберг. Към това, естествено, можем да добавим и деня, в който най-вероятно е изчезнал Йоста Рюнфелд. Ясно си личи, че липсва каквато и да е регулярност. Което е необичайно. Понеже всичко останало изглежда толкова педантично планирано и подготвено. Говорим за убиец, който отделя време да вшие тежести в чувал и прецизно да ги балансира спрямо теглото на жертвата. И така, можем да приемем, че непостоянството е причинено от нещо, над което убиецът не упражнява контрол. И тогава си задаваме въпроса „защо“.

Валандер все още не успяваше напълно да следи мисълта й.

— Още веднъж — помоли той. — Но по-бавно.

Тя повтори това, което бе казала. Този път Валандер разбра какво има предвид.

— Навярно можем да заключим, че не е задължително да става дума за обикновено съвпадение — завърши тя. — По-далеч от това не бих искала да отида. Може да става дума за периодично повтарящ се модел, но не е задължително да е така.

Картината пред Валандер започна да става все по-ясна.

— Да приемем, че става дума за модел — каза той. — Какво е твоето тълкование? Какъв ще е този външен фактор, който влияе на разписанието на убиеца?

— Има много обяснения. Извършителят може да не живее в Сконе, но редовно да идва тук. Той или тя има професия, която следва определен ритъм. Или пък нещо друго, за което не се сещам.

— Имаш предвид, че действа, когато се съберат няколко почивни дни? Ако можехме да проследим още един месещ щеше ли да си проличи по-ясно?

— Това е един от вариантите. Извършителят да има професия, която следва една непрекъсната и изместена напред във времето схема. Тогава свободните дни се падат не само в събота и неделя.

— Това може да се окаже важно — колебливо каза Валандер, — но ми е трудно да го повярвам.

— Друго не успях да разгадая от времевата съпоставка — вметна тя. — Лицето на убиеца през цялото време ни се изплъзва.

— Това, което не знаем, също е един вид знание — каза Валандер и вдигна найлоновото пликче. — Та като говорим за разписания, открих ето това в един тайник в писалището на Катарина Таксел. Скрила го беше така, сякаш става дума за най-ценното й притежание. Разписание на вътрешните линии на Шведските железници. Пролетта на 1991-ва. Подчертала е един заминаващ влак: Несшьо, 16:00 часът. Върви през всички дни от седмицата.

Бутна найлоновото пликче към Нюберг.

— Отпечатъци от пръсти — каза.

После премина към темата за Криста Хаберман. Разказа им за утринната разходка в мъглата. Нямаше как да не забележи мрачната атмосфера в стаята.