Отиде при Хамрен и Хансон. Нюберг беше изчезнал в мъглата. Сподели с тях какво му бе хрумнало току-що. После щеше да го повтори и пред Нюберг.
— Ако извършителят е добре осведомен, както смятаме, то той е знаел и къде е погребана Криста Хаберман. Вече няколко пъти сме говорили, че убиецът си има свой собствен стил. Той или тя се опитва да ни каже нещо. Досега успяхме да дешифрираме части от кода. Холгер Ериксон е бил убит по брутален и демонстративен начин. Тялото му е трябвало да бъде намерено. Но мястото може да е подбрано и поради друга причина. Призовава ни да продължим да търсим. Точно тук. И когато го направим, ще открием Криста Хаберман.
Нюберг изникна от мъглата. Валандер повтори това, което бе казал на другите. Всички осъзнаха, че може би е прав. Прехвърлиха се през рова и се изкачиха до кулата. Горичката в подножието бе скрита в мъглата.
— Твърде много коренища — отбеляза Нюберг. — Не ми се вярва да е в горичката.
Върнаха се и продължиха на изток, докато пак се озоваха при отправната точка. Наближаваше осем. Мъглата бе все така гъста. Ан-Брит Хьоглунд се обади, за да каже, че ключовете са на път. Всички бяха премръзнали и подгизнали. Валандер не искаше да ги задържа без нужда. Хансон щеше да прекара следващите часове в опити да открие кой е обработвал земята.
— Внезапна промяна преди двайсет и седем години — подчерта Валандер. — Това е, което искам да узнаем. Но не споменавай, че търсим заровен труп. Това ще предизвика нежелан интерес.
Хансон кимна. Беше разбрал.
— Ще трябва да направим нов оглед, когато се вдигне мъглата — продължи той. — Мисля, че вече си създадохме добра представа.
Колегите му потеглиха. Валандер изостана. Седна в колата и включи отоплението. Не работеше. Ремонтът му струва цяло състояние, но явно не включваше отоплителната система. Кога ли щеше да има време и пари да замени колата с друга? Кога ли тази ще се повреди отново?
Чакаше. Замисли се за жените. Криста Хаберман, Ева Рюнфелд и Катарина Таксел. Както и за четвъртата, която все още нямаше име. Каква ли беше допирната точка помежду им? Имаше усещането, че е толкова близо. Почти да му извади очите. Гледа, без да може да я види.
Отново потъна в мислите си. Малтретирани и навярно убити жени. Над всичко това се извиваше огромен отрязък от време.
Както си седеше в колата, осъзна, че има още едно възможно решение. Не бяха видели всичко. Събитията, които се опитваха да разберат, бяха част от нещо по-голямо. Важно беше да открият взаимовръзката между жените. Също така трябваше да вземат предвид възможността тази връзка да е случайна. Някой избираше. Ала на какво се основава изборът му? На обстоятелствата? Може би според случая и наличните възможности? Холгер Ериксон е живеел сам в стопанството. Не е общувал с хора, през нощта наблюдавал птиците. Бил човек, до когото лесно можеш да се добереш. Йоста Рюнфелд е заминавал на сафари за орхидеи. Щял е да отсъства две седмици.
Това също дава много възможности. И той е живял сам. Йожен Блумберг редовно е ходел на самотни вечерни разходки.
Валандер поклати глава. Така не стигаше доникъде. Дали разсъждавам правилно? Нямаше никакво представа.
В колата беше студено. Излезе навън, за да се поразтъпче. Ключовете трябва скоро да пристигнат. Продължи да крачи из вътрешния двор. Спомни си първия път, когато беше тук. Ятото свраки при рова. Погледна дланите си. Вече нямаше загар. Споменът за слънцето над „Вила Боргезе“ окончателно си бе отишъл. Също както баща му.
Загледа се в мъглата. Остави погледа си да обходи двора. Къщата наистина беше много добре поддържана. В нея бе живял човек на име Холгер Ериксон, който съчинявал стихове за птиците. Самотното бягство на обикновената бекасина. Средният пъстър кълвач, който изчезнал. Един ден се качва в тъмносин шевролет и предприема дългото пътуване до Йемтланд. Страстта ли го е подтикнала? Или нещо друго? Криста Хаберман е била красива жена. В обемистата документация от разследването в Йостерсунд имаше нейна снимка. Доброволно ли го е последвала? По всяка вероятност. Заминават за Сконе. След това тя изчезва. Ериксон живее сам. Изкопава гроб. Нея вече я няма. Разследването така и не стига до него. Досега. Но ето че Хансон открива името Тандвал и те успяват да направят връзката.
Валандер се улови, че стои, загледан в празната кучешка колиба. Отначало не осъзнаваше за какво точно си мисли. Образът на Криста Хаберман бавно избледня. Той сбърчи чело. Защо там няма куче? На никой не му беше хрумнал този въпрос. Най-малкото на самия него. Кога ли е изчезнало кучето? И това изобщо имаше значение? Все въпроси, на които искаше да получи отговор.
Читать дальше