Хенинг Манкел - Петата жена

Хансон бе израснал в стопанство до Юстад и знаеше за какво говори.

— Това е важен въпрос — изтъкна Валандер. — И трябва да получим отговор.

— Това може да ни отговори и на още един въпрос — отбеляза Хамрен. — Дали релефът се е променил по някакъв начин. Ненадейно изникнал хълм например. Копае ли човек на едно място, то другаде бързо израства нагоре. Нямам предвид гроб, а например дренаж. Или нещо друго.

— Говорим за събития, разиграли се преди почти трийсет години — уточни Нюберг. — Кой си спомня толкова отдавна?

— Случва се — отвърна Валандер. — Но, разбира се, трябва да го проучим. И така, кой е обработвал земята на Холгер Ериксон?

— Трийсет години са много време — поясни Хансон. — Може да става дума за повече от един човек.

— Тогава ще трябва да говорим с всички — отговори Валандер. — Ако въобще успеем да ги намерим. И ако са живи.

Продължиха нататък. Валандер внезапно си спомни, че вътре в къщата бе видял няколко стари топографски снимки на имота, направени от въздуха. Нареди на Хансон да се обади на Културно-историческия музей в Лунд и да помоли някой да дойде с ключове.

— Не ми се вярва там да има някой в седем и четвърт сутринта.

— Обади се на Ан-Брит Хьоглунд — рече Валандер. — Помоли я да се свърже с адвоката, който е изпълнител на завещанието на Ериксон. Може би той все още има копие на ключовете.

— Може пък адвокатите да са ранни птички — отвърна Хансон колебливо и набра номера.

— Искам да видя тези въздушни снимки — каза Валандер. — Колкото се може по-бързо.

Продължиха да вървят. Хансон говори с Ан-Брит. Сега теренът се спускаше леко надолу. Мъглата бе все така гъста. В далечината се чуваше трактор. Шумът от двигателя замря. Телефонът на Хансон избръмча. Ан-Брит Хьоглунд бе успяла да разговаря с адвоката. Върнал бил своя комплект ключове. Беше опитала да се свърже с някой в Лунд, който би могъл да помогне, но все още не беше успяла. Обеща да се обади пак. Валандер си помисли за двете госпожи, които беше срещнал преди седмица. С неохота си спомни високомерната аристократка.

Трябваха им двайсет минути да стигнат до следващия граничен знак. Хансон посочи на картата. Сега се намираха при крайната югозападна точка. Земите се простираха още петстотин метра на юг. Ала тази част Холгер Ериксон закупил допълнително през 1976-а. Тръгнаха на изток. Сега се приближаваха до рова и хълма с наблюдателницата. Тревогата на Валандер растеше. Стори му се, че забеляза същата реакция и у останалите.

Това сякаш се превръща в отражение на живота ми , помисли си. Моят живот като полицай в края на двайсети век в Швеция. Ранно утро, на зазоряване. Есен, мъгла, влажен студ. Четирима мъже газят в калта. Приближават странен капан за животни, където един мъж е бил набучен на бамбукови пръти. Същевременно търсят и лобното място на една полякиня, изчезнала преди двайсет и седем години.

Ще свърша в този калищак, ще бродя из него до припадък. Там, някъде в мъглата, хората се събират край кухненската маса и планират сформирането на групи за гражданска отбрана. Онзи, който обърка пътя в мъглата, рискува да бъде убит.

Забеляза, че докато върви, мислено води диалог с Рюдберг. Въображаем, но затова пък много оживен. Той седеше на терасата си през последните дни от своето боледуване, тя се носеше пред него като въздушен кораб в мъглата. Ала Рюдберг не отговаряше. Само слушаше с кривата си усмивка. Лицето му вече бе силно белязано от болестта.

Изведнъж стигнаха. Валандер вървеше последен. Стояха от единия край на рова. Ето че стигнаха смъртоносния капан. Парче полицейска лента се бе заклещило под една от сгромолясалите се дъски. Едно непочистено местопроизшествие , помисли си Валандер. Бамбуковите пръти ги нямаше. Зачуди се къде ли се съхраняват. В мазето на участъка? В Националната криминална лаборатория в Линшьопинг? Наблюдателната кула, която се издигаше вдясно от тях, едва се виждаше в мъглата.

В съзнанието на Валандер се оформи една идея. Отстъпи няколко крачки встрани, при което насмалко да се подхлъзне в калта. Нюберг се бе вторачил долу в рова. Хамрен и Хансон приглушено обсъждаха един детайл на картата.

Някой е наблюдавал Холгер Ериксон и стопанството му , помисли си Валандер. Някой, който знае какво се е случило на Криста Хаберман — жена, изчезнала преди двайсет и седем години и обявена за мъртва. Жена, която лежи погребана някъде из нивята. Дните на Ериксон са преброени. Подготвен му е гроб с остри пръти. Още един гроб в калта.