Хенинг Манкел - Петата жена

Като нищо можеше и да греши. Теорията му за онова, което се бе случило на Криста Хаберман, не беше нито дръзка, нито лишена от логика. Все още му предстоеше да докаже правотата си, а това бе голяма крачка.

Поздравиха се, зъзнейки от студ. Хансон носеше със себе си скица от кадастъра на двора и прилежащите му земи. Валандер си зачуди какво ли ще кажат от Културно-историческия музей в Лунд, ако наистина открият останките на отдавна заровен труп. Мрачно си помисли, че това най-вероятно само ще да увеличи броя на посетителите в стопанството. Никоя туристическа атракция не може да се мери с местопрестъпленията.

Разстлаха картата върху капака на колата на Нюберг и се скупчиха около нея.

— През 1967-а имотът е изглеждал съвсем различно — рече Хансон и посочи. — Едва към средата на седемдесетте години Холгер Ериксон е изкупил всички земи, разположени на юг.

Валандер съобрази, че това намалява площта, която трябва да претърсят, с близо две трети. Но и онова, което оставаше за обхождане, представляваше обширен участък. Съзнаваше, че никога няма да могат да преровят целия район. Трябваше да намерят това, което търсят, по друг начин.

— Мъглата доста ще ни затрудни — отбеляза той. — Мислех си да опитаме да си създадем представа за терена. Струва ми се, че е възможно да изключим определени части. Изхождам от това, че човек подбира внимателно мястото, където иска да зарови някого, когото е убил.

— Човек избира това място, на което му се струва най-малко вероятно някой да тръгне да търси — каза Нюберг. — Има такова изследване. В Щатите, разбира се. Звучи обаче правдоподобно.

— Районът е голям — вметна Хамрен.

— Именно затова бързо трябва да го ограничим — отвърна Валандер. — Нюберг е прав. Не смятам, че ако Холгер Ериксон е убил Криста Хаберман, я е погребал къде да е. Представете си, едва ли човек иска точно пред входната му врата, примерно, да има заровен труп. Освен ако не е напълно луд. А нищо не ни подсказва, че Ериксон е бил такъв.

— Освен това отпред има калдъръм — рече Хансон. — Можем да изключим вътрешния двор.

Влязоха в стопанството. Валандер обмисляше дали да не се приберат в Юстад и да се върнат отново, щом се вдигне мъглата. Тъй като вятърът беше утихнал, имаше опасност тя да се задържи през целия ден. После реши, че могат да отделят някой и друг час, за да си създадат по-ясна представа за мястото.

Отправиха се към голямата овощна градина, която се простираше откъм задната страна на къщата. Влажната земя бе обсипана с изпопадали изгнили ябълки. От едно дърво изхвърча сврака. Спряха и се огледаха. Не е и тук , помисли си Валандер. Ако човек от града, който си има градинка, убие някого, то той най-вероятно ще зарови трупа между овошките и френското грозде. Но не и човек, който живее на село.

Сподели на глас мисълта си. Останалите се съгласиха.

Тръгнаха из нивите. Мъглата все още бе много гъста. Диви зайци изкачаха от белите валма и сетне отново изчезваха. Първо се отправиха към северния край на имота.

— Предполагам, че едно куче едва ли лесно ще открие каквото търсим, нали? — попита Хамрен.

— Не и след двайсет и седем години — отвърна Нюберг.

Калта се лепеше по ботушите им. Опитваха се да пазят равновесие по тясната, неразорана ивица трева, която оформяше границите на имота на Ериксон. Една ръждясала мотика стърчеше забита в земята. Не само задачата караше Валандер да се чувства зле. Мъглата и сивата, влажна пръст го потискаха. Той обичаше пейзажа, сред който бе роден и където живееше. Но можеше да мине и без есента. Поне в ден като днешния.

Стигнаха до изкуствен водоем, който се намираше в една падина. Хансон посочи местонахождението им на картата. Загледаха се във водоема. Диаметърът му беше към стотина метра.

— Пълен е с вода през цялата година — отбеляза Нюберг. — По средата сигурно е дълбок около два-три метра.

— Естествено, това е една от възможностите — каза Валандер. — Може да е потопил трупа, като е прикрепил тежести към него.

— Или го е сложил в чувал — предположи Хансон. — Както е станало с Йожен Блумберг.

Валандер кимна. Все едно пред себе си имаше огледало. И все пак не беше съвсем сигурен. Изрече го на глас.

— Едно тяло може да изплува. Нима Холгер Ериксон ще предпочете да потопи трупа във водоема, когато разполага с хиляди квадратни метра земя, където да го погребе? Трудно ми е да го повярвам.

— Всъщност дали е обработвал всичката тази земя? — попита Хансон. — И дали той сам? Не я е давал под аренда. Но земята трябва да се обработва. Иначе обраства с плевели. А тази земя е добре поддържана.