Хенинг Манкел - Петата жена

Накрая остана само писалището. По-рано набързо бе преровил чекмеджетата, но сега щеше да го претърси основно. Настани се в старовремския стол с резбовани драконови глави вместо облегалки за ръце. Писалището беше тип „секретер“, чиято горна част можеше да се отваря надолу и да служи като място за писане. На горната полица на секретера стояха подредени снимки в рамки. Катарина Таксел като малка. Седнала на една полянка. Отзад бели градински мебели. Неясни фигури, една, от които носи бяла шапка. Катарина седи до голямо куче. Гледа право в обектива. Широка лента за коса с фльонга. Слънчевата светлина пада косо отляво. До нея друга снимка: Катарина с майка си и баща си. Инженерът от захарната рафинерия. Има мустаци и излъчва самочувствие. По външност прилича повече на баща си, отколкото на майка си. Валандер свали снимката от полицата и погледна гърба й. Няма дата, но пише, че е направена във фотографско ателие в Лунд. Следващата снимка е от дипломирането. Бяла фуражка 2 2 В Швеция такава фуражка се носи от зрелостниците, които завършват училище. — Б.пр. , цветя около шията. Отслабнала е, станала е по-бледа. Кучето и настроението от полянката са останали в миналото. Катарина Таксел вече живее в друг свят. Последната снимка стоеше най-накрая. Стара снимка, с избледнели контури. Суров пейзаж край морето. Възрастна двойка сковано се е втренчила и обектива. В далечината е хвърлил котва тримачтов кораб без платна. Валандер си помисли, че снимката може би е правена на остров Йоланд. Вероятно някъде в края на миналия век. Бабата и дядото на Катарина. И тук нямаше нищо отбелязано от обратната страна. Върна снимката на мястото й. Няма никакви следи от Блумберг. Това е обяснимо. Липсват следи и от други мъже. Например бащата, за когото твърди, че не е Блумберг. Какво следва от това? Всяко нещо е от значение. Въпросът бе само какво. Измъкна едно по едно малките чекмедженца в горната част на секретера. Писма, документи. Сметки. В едно чекмедже бяха напъхани стари ученически бележници. Най-високи оценки е имала по география. Докато по физика и математика бе имала слаб успех. В следващото чекмедже откри фотографии, направени в автомат за паспортни снимки. Три момичета бяха събрали глави и правеха гримаси. Друга снимка. Пешеходната улица „Стрьогет“ в Копенхаген. Седят на пейка. Смеят се. Катарина Таксел е последната отдясно, на края на пейката. И тя се смее. Още едно чекмедже с писма. Някои са чак от далечната 1972-ра. Пощенска марка, изобразяваща бойния кораб „Васа“. Ако секретерът съдържа най-съкровените тайни на Катарина Таксел, то тя едва ли има с какво да се похвали , помисли си Валандер. Води безличен живот. Никакви страсти, никакви летни авантюри на гръцки острови. Затова пък е имала шестица по география. Продължи да преглежда чекмеджетата. Нищо не привлече вниманието му. После премина към трите големи чекмеджета най-отдолу. Нито следа от дневници. Нямаше даже тефтерчета. Не му харесваше да се рови във всеки пласт от безличните й спомени. Животът на Катарина Таксел не бе оставил никакви следи. Той не успяваше да я види. Дали тя бе могла да се види сама себе си?

Бутна стола назад. Затвори последното чекмедже. Нищо. Сега не знаеше повече, отколкото преди. Смръщи чело. Нещо не му се връзваше. Ако е взела решението да замине набързо, в което бе убеден, тя не е разполагала с достатъчно време, за да вземе със себе си всичко, което е искала да запази в тайна. Със сигурност е държала дневниците подръка. Така е можела да ги спаси в случай на пожар. При повечето хора винаги има пространство, което не подлежи на ред и категоризация. Ала не и тук. Той стана и внимателно издърпа писалището от стената. От задната му страна не откри нищо. Умислен, отново седна на стола. Беше видял нещо. Нещо, което едва сега изплава в съзнанието му. Седеше неподвижно и се опитваше да извика картината в ума си. Не бяха снимките. Нито пък писмата. Какво беше тогава? Бележниците? Договорът за наем? Разписките от кредитната карта? Нищо от това. Какво друго?

Единственото, което остана, е самата мебел , помисли си. Секретерът. Изведнъж разбра какво е. Нещо свързано с малките чекмедженца. Издърпа отново едно от тях. После следващото. Сравни ги. Извади ги и надзърна в писалището. Там нямаше нищо. Върна чекмедженцата. Издърпа най-горното от лявата страна на писалището. После другото. И тогава го откри. Чекмеджетата бяха с различна дълбочина. Издърпа по-малкото и го обърна. Там също имаше отвор. Чекмеджето беше с двойно дъно. Откъм задната страна имаше тайник. Отвори го. Вътре намери един-единствен предмет. Извади го и го постави на бюрото пред себе си.