Хенинг Манкел - Петата жена

Валандер слезе по стълбите, пресече улицата и отиде до бензиностанцията. Помоли очевидеца, на име Юнас Хадер, двайсет и четири годишен, още веднъж да опише това, което бе видял. В негово лице срещна перфектния свидетел. Изглежда, Хадер постоянно изучаваше какво се случва около него така, сякаш във всеки момент може да му се наложи да дава свидетелски показания. Червеният „Голф“ спрял пред кооперацията в същия момент, когато товарна кола с вестници отпътувала от бензиностанцията. Свързаха се с шофьора, който от своя страна беше сигурен, че е тръгнал от бензиностанцията точно в девет и половина. Юнас Хадер бе обърнал внимание на много подробности, включително и че на задното стъкло на „Голф“-а имало голям стикер. Заради голямото разстояние не бе успял да види какво пише на него. Продължаваше да твърди, че колата потеглила рязко и била управлявана по начин, който според него издавал, че кара мъж. Единственото, което не видял, било шофьорът. Валяло и чистачките работели. Дори и да се бил опитал, пак нямало да успее да го види. Затова пък, убеден беше, че Катарина Таксел била облечена в светлозелено палто, носела голям сак „Адидас“, а бебето било увито в синьо одеялце. Всичко станало светкавично. Тя излязла от входа в същия миг, в който колата спряла. Някой отвътре отворил задната врата. Тя сложила вътре детето и оставила сака в багажника. После отворила задната врата откъм улицата и влязла в колата. Шофьорът потеглил рязко, преди още да затвори вратата напълно. Юнас Хадер не могъл да различи номера на колата, макар Валандер да бе сигурен, че се е опитал. Бе категоричен, че никога преди не бе виждал кола да спира при задния вход.

Валандер се върна в блока с усещането, че е получил потвърждение на нещо, но не знаеше на какво точно. Може би на паническо бягство? Кога е било запланувано? И защо? Междувременно Бирш разпита полицаите, които се бяха редували да наблюдават жилищния блок. Валандер ги помоли да помислят дали са виждали жена близо до блока. Някоя, която е дошла и си е отишла повече от веднъж. Ала за разлика от Юнас Хадер, полицаите бяха забелязали много малко. Били съсредоточени върху вратата, кой влизал и излизал. Валандер настоя да разпознаят всеки, когото бяха видели. Тъй като в сградата обитаваха четиринайсет семейства, целият следобед бе изпълнен с полицаи, които тичаха по стълбищата и проверяваха живущите. Именно по този начин Бирш откри един човек, който бе забелязал нещо важно. Мъжът живееше два етажа над Катарина Таксел. Беше пенсиониран музикант и според Бирш описал живота си така: „Часове наред вися до прозореца, наблюдавам дъжда и в главата си чувам музиката, която вече никога няма да свиря.“ Навремето бил фаготист в симфоничния оркестър на Хелсингборг и на вид — пак според Бирш — бил меланхоличен и мрачен човек, който живеел в голяма самота. Точно тази сутрин му се сторило, че видял една жена от отсрещната страна на площада. Жена, която вървяла пеша, но внезапно спряла и отстъпила няколко крачки назад, след което застанала неподвижно и наблюдавала блока, преди да се обърне гърбом и да изчезне. Когато Бирш докладва, Валандер веднага си помисли, че това може да е жената, която издирваха. Някой бе дошъл и бе забелязал автомобила, който, естествено, не е трябвало да стои паркиран точно пред входа. Този някой беше дошъл, за да посети Катарина Таксел. Точно както я бяха посещавали и в болницата.

През този ден Валандер прояви голямо и нескончаемо упорство. Помоли Бирш да се свърже още веднъж с приятелките на Катарина и да ги попита дали някоя от тях тази сутрин е имала намерение да навести нея и новороденото й дете. Всички отговориха по един и същи начин. Никоя от тях не е тръгвала и после внезапно да е променила намерението си. Бирш се опита да измъкне от пенсионирания фаготист някакво описание на жената. Единственото, в което беше сигурен, бе, че е видял жена. Било към осем часа. Но и тази информация не беше много сигурна, защото трите часовника в апартамента му, включително и ръчният, показваха различно време.

Този ден Валандер кипеше от енергия. Праща Бирш насам-натам, който, изглежда, изобщо не се засягаше, че Валандер му дава разпореждания като на подчинен, и търчеше да изпълнява различни задачи, като междувременно успя методично да претърси апартамента на Катарина Таксел. Първото, за което помоли Бирш, беше служителите на Криминалната лаборатория в Лунд да вземат дактилоскопични отпечатъци от апартамента. После щяха да ги сравнят с онези, които беше открил Нюберг. През целия ден поддържаше връзка с Юстад по телефона. На четири път говори именно с Нюберг. Юлва Бринк беше подушила табелката, която все още излъчваше много слаби остатъци от онова, което някога е било аромат на парфюм. Възможно било да е същият аромат, който усетила през нощта, когато я бяха нападнали в Родилното отделение. Но не беше сигурна. Въпросът оставаше все така неясен.