Хенинг Манкел - Петата жена

Бирш излезе. Валандер обиколи апартамента още един път. Опита да си представи какво ли се е случило. Защо една жена с току-що родено дете напуска апартамента си? Това, че е използвала задния вход, говореше, че е искала да изчезне, без да я забележат. Означаваше също и че е забелязала, че блокът е под наблюдение.

Тя или някой друг , помисли си Валандер.

Може някой да е забелязал полицаите отвън. После й е позвънил и е организирал бягството.

Седна на един стол в кухнята. Оставаше му да си отговори на още един въпрос. Дали Катарина Таксел и детето й бяха в опасност? Или са излезли от апартамента доброволно?

Някой щеше да е забележи, ако е оказала съпротива , помисли си после. Вероятно е тръгнала доброволно. Има само една причина да го направи. Не е искала да отговаря на въпросите на полицията.

Той стана и отиде до прозореца. Видя Бирш да разговаря с един от служителите на бензиностанцията. В същия миг телефонът звънна. Валандер се сепна. Отиде във всекидневната. Отново се позвъни. Той вдигна слушалката.

— Катарина? — попита женски глас.

— Няма я — отговори той. — Кой я търси?

— Кой сте вие? — попита жената. — Аз съм майката на Катарина.

— Казвам се Курт Валандер. Полицай съм. Нищо не е станало. Катарина я няма тук. Нито нея, нито детето й.

— Това е невъзможно.

— Може да ви се струва така, но нея я няма тук. Дали евентуално не знаете къде би могла да е отишла?

— Не би отишла никъде, без първо да говори с мен.

Валандер бързо взе решение.

— Добре би било да дойдете. Ако не греша, вие живеете наблизо.

— Ще ми трябват не повече от десет минути — отговори тя. — Какво се е случило?

По тона й разбра, че е уплашена.

— Със сигурност съществува разумно обяснение кача той. — Можем да поговорим, когато дойдете.

В момента, в който остави слушалката на вилката, Бирш отваряше вратата.

— Имаме късмет — съобщи той. — Говорих с един, дето работи на бензиностанцията. Будно момче, което си е отваряло очите на четири.

Беше си водил бележки на омазнено листче.

— Сутринта тук спрял един червен „Голф“. Някъде между девет и десет. По-скоро към десет. Една жена излязла през задния вход на блока. Носела дете. Качили се в колата, която потеглила.

Валандер усети как напрежението расте.

— Успял ли е да забележи този, който е карал?

— Шофьорът изобщо не излязъл от колата.

— Тоест не знае дали е бил жена или мъж?

— Попитах го. Даде интересен отговор. Каза, че начинът, по който потеглила колата, сочел, че зад волана е седял мъж.

Валандер се учуди.

— Как е стигнал до този извод?

— Защото колата потеглила рязко. Със свистене на гуми. Жените рядко шофирали по този начин.

Валандер разбра.

— Забелязал ли е нещо друго?

— Не. Но с малко помощ е възможно да си припомни още неща. Както казах, стори ми се човек, който си отваря очите на четири.

Валандер му съобщи, че майката на Катарина Таксел е тръгнала към апартамента.

После замълчаха.

— Какво ли се е случило? — попита Бирш.

— Не знам.

— Дали е в опасност?

— Мислих за това. Според мен не е. Но, естествено, може и да греша.

Влязоха във всекидневната. Едно бебешко чорапче лежеше самотно на пода.

Валандер огледа стаята. Бирш следеше очите му.

— Тук някъде трябва да се намира разковничето — поясни Валандер. — В този апартамент има нещо, което ще ни отведе до жената, която търсим. Намерим ли нея, ще намерим и Катарина Таксел. Тук има нещо, което ще ни подскаже в коя посока да търсим. Трябва да го намерим, ако ще да изкъртим и дюшемето.

Бирш не каза нищо.

Чуха как ключалката изщрака. Значи тя си има собствен ключ. Майката на Катарина Таксел влезе в стаята.

През остатъка от деня Валандер остана в Лунд. С всеки изминал час подозренията му се затвърждаваха. Чрез Катарина Таксел имаха най-голям шанс да разкрият кой е убиецът на тримата мъже. Издирваха жена. Нямаше никакво съмнение, че тя е замесена по някакъв начин. Но не знаеха дали е действала сама и какви са били подбудите й.

Разговорът с майката на Катарина не доведе доникъде. Тя хукна в истерия из апартамента да търси изчезналите си дъщеря и внуче. Накрая толкова се разстрои, че им се наложи да извикат лекар. Валандер беше убеден, че тя не знае какво е станало с дъщеря й. Незабавно установиха контакт с някои от малкото й на брой приятелки, за които майката предположи, че биха могли да я отведат. Всички звучаха еднакво озадачени. Валандер обаче не вярваше на казаното по телефона. По негово настояване Бирш тръгна по дирите и лично посети по домовете им онези, с които Валандер бе разговарял. Катарина Таксел беше изчезнала. Валандер не бе сигурен, че майката има доста добра представа за обкръжението на дъщеря й. Освен това тревогата й беше неподправена. Ако знаеше, щеше да им каже къде е отишла Катарина.