Хенинг Манкел - Петата жена

В дванайсет без четвърт, след големи усилия, Валандер успя да намери място за паркиране в центъра на Лунд. Докато вървеше през града, дъждът спря. В главата си започна да формулира въпросите си към Катарина Таксел. Забеляза Бирш отдалеч.

— Чух по новините — каза той. — За Мартинсон и дъщеря му. Гадна работа.

— Напоследък с всичко е така — отвърна Валандер.

— Как е момиченцето?

— Да се надяваме, че ще успее да го забрави. Но Мартинсон заяви, че смята да напусне полицията. Това е нещо, което трябва да предотвратим.

— Ако наистина го е решил, никой няма да може да го спре.

— Не мисля, че ще го направи. Най-малкото възнамерявам да се увери, че наистина знае какво върши.

— Веднъж ме уцелиха с камък в главата — каза Бирш. — Така се разлютих, че настигнах онзи, дето го беше хвърлил. Оказа се, че навремето съм пратил брат му в пандиза. Смяташе, че има пълното право да ме замери с камък по главата.

— Полицаят си остава полицай — каза Валандер. — Особено ако човек вярва на онези, дето хвърлят камъните.

Бирш смени темата.

— За какво смяташ да я разпитваме?

— Йожен Блумберг. Как са се запознали. Трябва да остане с усещането, че й задавам същите въпроси като на много други хора. Общо взето, рутинни въпроси.

— Какво се надяваш да постигнеш?

— Не знам. Но въпреки това смятам, че е необходимо. Нещо може да изскочи.

Влязоха в блока. Изведнъж Валандер усети, че нещо не е наред. Спря се на стълбището. Бирш го изгледа.

— Какво има?

— Не знам. Най-вероятно нищо.

Продължиха нагоре до втория етаж. Бирш позвъни на вратата. Зачакаха. Той позвъни отново. Звънът отекна във вътрешността на апартамента. Спогледаха се. Валандер се наведе и отвори процепа на пощенската кутия. Всичко беше много тихо.

Бирш позвъни отново. Дълги, повтарящи се сигнали. Никой не дойде да отвори.

— Трябва да си е вкъщи — каза той. — Не са докладвали да е излизала.

— Тогава трябва да е изчезнала през комина — пошегува се Валандер. — Тук я няма.

Тичешком слязоха по стълбите. Бирш със замах отвори вратата на полицейската кола. Мъжът зад волана седеше и четеше вестник.

— Излязла ли е? — попита Бирш.

— Вътре е.

— Я помисли пак.

— Има ли задна врата? — попита Валандер.

Бирш повтори въпроса на мъжа зад кормилото.

— Не, доколкото знам.

— Това не е никакъв отговор — сопна се Бирш. — Или има задна врата, или няма.

Отново влязоха в блока. Спуснаха се по няколко стъпала. Вратата към мазетата беше заключена.

— Има ли портиер? — попита Валандер.

— Нямаме време за това — сопна се Бирш.

Той внимателно огледа пантите на вратата. Бяха ръждясали.

— Можем да опитаме — измърмори под носа си.

Засили се и се метна към вратата. Тя се изтръгна от пантите си.

— Нали знаеш, че току-що наруши правилника — отбеляза Валандер без капка ирония.

Влязоха вътре. Коридорът водеше между множество заключени мазета към една врата. Бирш я отвори. Озоваха се в подножието на стълбище, от което се излизаше на улицата.

— И така, тя се е измъкнала през задния вход — обясни той. — И никой дори не си е направил труда да провери дали такъв съществува.

— Може да е още в апартамента — възрази Валандер.

Бирш веднага се досети.

— Самоубийство?

— Не знам. Но трябва да влезем вътре. А нямаме време да чакаме ключар.

— Бива ме да отварям ключалки — отбеляза Бирш. — Трябва само да си взема някои инструменти.

Отне му по-малко от пет минути. Когато се върна, беше запъхтян. Междувременно Валандер се върна при вратата на Катарина Таксел и продължи да звъни. Един възрастен господин отвори съседната врата и попита какво става. Валандер се ядоса. Извади полицейската си значка и я тикна под носа на мъжа.

— Ще ви бъдем благодарни, ако затворите вратата — каза той. — Веднага. И да остане затворена, докато не ви наредя друго.

Мъжът изчезна. Валандер чу как постави верига на вратата.

Бирш разби ключалката за няма и пет минути. Влязоха. Апартаментът беше празен. Катарина Таксел бе взела детето със себе си. Бирш поклати глава.

— Някой ще трябва да отговаря за това — каза.

— Напомня ми за случая Берлинг — вметна Валандер. — Нали той беше излязъл преспокойно през задния вход, докато цялата охрана била съсредоточена отпред.

Обиколиха апартамента. Валандер остана с впечатлението, че е заминала набързо. Спря се пред една бебешка количка и комбинирано столче за лежане и носене, които стояха в кухнята.

— Сигурно са я взели с кола — подхвърли той. — От отсрещната страна на улицата има бензиностанция. Може би някой е видял жена с дете да излиза от блока.