Хенинг Манкел - Петата жена

На два пъти през този ден разговаря с Мартинсон. И двата пъти го откри в дома му. Терес все още беше уплашена и потисната. Мартинсон все така решен да си подаде оставката и да напусне работа. Валандер го накара да обещае, че ще почака поне до следващия ден, преди да напише молба за напускане. Макар че през този ден Мартинсон не бе в състояние да мисли за друго, освен за дъщеря си, Валандер подробно му разказа какво се бе случило. Беше сигурен, че Мартинсон слуша, макар коментарите му да бяха малобройни Валандер знаеше, че трябва да поддържа ангажираността му с разследването. Не искаше да рискува той да вземе решение, за което после ще се разкайва. На няколко пъти се чу и с Лиса Холгершон. Хансон и Ан-Брит Хьоглунд бяха действали много решително в училището, където бяха нанесли побой над Терес. В дирекцията разговаряли поотделно със замесените три момчета. Влезли във връзка с родителите и с учителите. Според Ан-Брит Хансон се представил забележително, когато събрали всички ученици, за да ги информират за случилото се. Учениците били възмутени и моментално изолирали трите момчета. Тя смяташе, че случилото се едва ли ще се повтори.

Ескил Бенгтсон и другите мъже бяха пуснати от ареста, но Пер Окесон щеше да ги подведе под отговорност. Случаят с дъщерята на Мартинсон навярно щеше да накара доста хора да променят мнението си. Поне така се надяваше Ан-Брит Хьоглунд. Валандер бе по-скептично настроен. Смяташе, че за в бъдеще ще да им се наложи да отделят доста време за справяне с различни частни гвардии.

Най-важната новина през този ден дойде от Хамрен, който пое част от задачите на Хансон. Малко след три следобед издирил координатите на Йоте Тандвал. Незабавно се свърза с Валандер.

— Държи антикварен магазин в Симрисхамн — рече Хамрен. — Доколкото разбрах, пътува, за да изкупува антики, които, между другото, изнася за Норвегия.

— Това законно ли е?

— Не мисля, че е точно незаконно — отговори Хамрен. — Просто цените там поначало са по-високи. Е, естествено, зависи и що за антики са това.

— Искам да го посетиш — нареди Валандер. — Нямаме време за губене. И бездруго достатъчно сме се пръснали. Отиди в Симрисхамн. Най-важното е да разберем дали наистина е имало връзка между Холгер Ериксон и Криста Хаберман. Току-виж, Йоте Тандвал знае и още нещичко.

Три часа по-късно Хамрен се обади отново. Беше в колата си и тъкмо излизаше от Симрисхамн. Беше се срещнал с Тандвал. Валандер бе целият в слух.

— Йоте Тандвал е много добросърдечен човек — рече Хамрен. — Ала паметта му е доста избирателна. Някои неща изобщо не можеше да си спомни. За други случаи обаче беше пределно ясен.

— Криста Хаберман?

— Помни я. Останах с впечатлението, че трябва да е била голяма красавица. И беше сигурен, че Холгер Ериксон я е срещал. Поне няколко пъти. Между другото, стори му се, че си спомня за една ранна утрин, когато стояли на носа при Фалстербу да наблюдават завръщащи се гъски. Или пък били щъркели. Не беше сигурен.

— И той ли обича да наблюдава птиците?

— Баща му го мъкнел насила със себе си.

— Все пак знаем най-важното — отбеляза Валандер.

— Нещата май се връзват. Криста Хаберман, Холгер Ериксон.

Неприятно предчувствие обзе внезапно Валандер. С ужасяваща яснота осъзнаваше онова, в което бе започнал да вярва.

— Искам да се върнеш в Юстад — каза той. — И да прегледаш цялата информация по разследването, където става дума за изчезването й. Кога и къде е била видяна за последно. Искам да обобщиш тази част. Последният път, когато е била забелязана.

— Изглежда, имаш нещо предвид — подхвърли Хамрен.

— Тя е изчезнала — обясни Валандер. — И никога не е била открита. Какво показва това?

— Че е мъртва.

— Нещо повече. Не забравяй, че се занимаваме с разследване, в което и мъже, и жени са станали жертви на жестоко насилие, каквото човек трудно може да си представи.

— Мислиш, че е била убита?

— Хансон ми даде съкратен доклад за разследването по нейното изчезване. Версията, че е била убита присъства през цялото време. Но тъй като не са могли да докажат нищо, не е успяла да надделее над другите възможни обяснения за изчезването й. Това е истинско полицейско мислене. Никакви прибързани заключения. Всички врати са отворени, докато не се получат нужните доказателства, които ще им позволят да я затворят завинаги. Може би сега сме пред прага точно на тази врата?

— Да не би Холгер Ериксон да я е убил?

По тона му Валандер разбра, че идеята досега не бе минавала през ума на Хамрен.