Хенинг Манкел - Петата жена

Разписание на Шведските железници. За пролетта на 1991-ва. Влаковете между Малмьо и Стокхолм.

Извади останалите чекмеджета, едно по едно. Намери още един тайник, но беше празен.

Облегна се назад в стола и се загледа в разписанието. Не можеше да разбере какво означава. Още по-трудно му бе да разбере защо е било скътано в тайника. Едва ли е попаднало там по погрешка.

Бирш влезе в стаята.

— Виж това — каза Валандер.

Бирш застана зад гърба му. Валандер посочи разписанието.

— Беше в скривалището на Катарина.

— Разписанието ли?

Валандер поклати глава.

— Не го разбирам — каза той.

Прелисти го страница по страница. Бирш придърпа един стол и се настани до него. Валандер обръщаше листата. Нямаше нищо написано, нито една страница не беше подгъната и не се разтваряше от само себе си. Едва когато обърна предпоследната страница, внезапно спря. Бирш също го забеляза. Влакът, който заминаваше от Несшьо, беше подчертан. От Несшьо за Малмьо. Тръгване в 16:00 часа. Пристигане в Лунд 18:42 часа. Малмьо — 18:57 часа.

Несшьо — 16:00 часа. Някой беше подчертал целия ред.

Валандер погледна Бирш.

— Това говори ли ти нещо?

— Нищо.

Валандер остави разписанието.

— Дали пък Катарина Таксел няма нещо общо с Несшьо? — попита той.

— Не, доколкото ми е известно — отговори Валандер. — Но не е невъзможно. Уви, най-голямата трудност, пред която сме изправени в момента, е, че всичко ми изглежда възможно. Не можем да различим детайлите, които са от значение, и да зачеркнем други като по-маловажни.

Валандер беше взел няколко найлонови пликчета от криминалиста, който по-рано през деня направи оглед на апартамента, за да открие пръстови отпечатъци, които не принадлежат на Катарина Таксел или майка й. Прибра разписанието.

— Ще го взема — каза. — Ако нямаш нищо против.

Бирш сви рамене.

— Няма да ти свърши работа даже и за сверка кога вървят влаковете — отбеляза той. — Изтекло е преди почти три години и половина.

— Рядко пътувам с влак — рече Валандер.

— Може да е много отмарящо — вметна Бирш. — Предпочитам влака пред самолета. На човек му остава малко време за себе си.

Валандер се замисли за последния път, когато пътува с влак. На връщане от Елмхул. Бирш имаше право. По време на пътуването бе успял да си подремне.

— Едва ли ще открием нещо друго — каза той. — Мисля, че е време да се връщам в Юстад.

— Няма ли да издирваме Катарина Таксел и бебето?

— Още не.

Излязоха от апартамента. Бирш заключи. Навън дъждът почти беше спрял. Вятърът прииждаше на талази, беше застудяло. Часът бе вече девет без четвърт. Разделиха се при колата на Валандер.

— Какво да правим с наблюдението на блока? — попита Бирш.

Валандер се замисли.

— Нека засега да остане — предложи той. — Само че този път не забравяйте задния вход.

— Какво смяташ, че може да се случи?

— Не знам. Понякога на хора, които изчезват, може да им скимне и да се върнат.

Подкара и излезе от града. Есента господстваше навред. Включи отоплението, но все още му беше студено.

Какво да правим? , питаше се. Катарина Таксел изчезна. След дългия ден в Лунд се прибирам в Юстад само с едно старо разписание на железниците, в найлоново пликче.

Все пак през този ден бяха направили важна крачка напред. Холгер Ериксон е познавал Криста Хаберман. Потвърдиха, че съществува сложна връзка между тримата убити мъже. Неволно натисна газта. Искаше колкото се може по-скоро да узнае как върви работата на Хамрен. Когато стигна при отбивката за летище „Стуруп“, зави при автобусната спирка и се обади в Юстад. Попадна на Сведберг. Първото, за което попита, беше Терес.

— Получава огромна подкрепа в училище — каза Сведберг. — Най-вече от другите ученици. Но, разбира се, е нужно време.

— А Мартинсон?

— Потиснат е. Казва, че ще напуска.

— Знам, но не смятам, че е нужно.

— Ти си единственият, който би могъл да го разубедиш.

— И ще го направя.

После попита дали се е случило нещо важно. Сведберг не знаеше нищо. Самият той тъкмо се бил прибрал в участъка след среща с Пер Окесон, който му бе оказал съдействие да получи следствените материали за смъртта на съпругата на Йоста Рюнфелд в Елмхулт.

Валандер го помоли да събере разследващия екип на съвещание в десет часа.

— Да си мяркал Хамрен? — попита най-накрая.

— Седят с Хансон и преглеждат документацията за Криста Хаберман. Казал си, че е спешно.

— Десет — повтори Валандер. — Ще им бъда благодарен, ако успеят да свършат дотогава.