Хенинг Манкел - Петата жена

Една кола спря през къщата. Веднага след това в двора влезе момче на не повече от двайсет години. Отиде при Валандер.

— Вие ли сте полицаят, на когото трябва да дам ключовете?

— Аз съм.

Момчето го изгледа със съмнение.

— От къде бих могъл да знам, че е така? Може да сте кой да е.

Валандер се подразни. Същевременно съзнаваше, че момчето има право. Целите му крачоли бяха омацани с кал. Извади документите си за самоличност. Момчето кимна и му подаде връзка ключове.

— Ще имам грижата да бъдат върнати в Лунд — каза Валандер.

Момчето кимна. Бързаше. Докато търсеше ключа от входната врата, Валандер чу как колата рязко потегли. Спомни се какво бе казал Юнас Хадер за червения „Голф“ пред блока на Катарина Таксел. Наистина ли жените не потеглят рязко? Мона кара по-бързо от мен. Байба винаги здраво натиска педала за газта. А дали някоя от тях потегля рязко?

Отвори вратата и влезе. Запали лампата в голямото преддверие. Миришеше на застояло. Седна на една табуретка и изу калните си ботуши. Когато влезе в голямата стая, за своя изненада откри, че стихотворението за средния кълвач още си стоеше на писалището. Вечерта на двайсет и първи септември. Утре щеше да стане един месец. Дали се бяха доближили до вярното решение? Имаха още две убийства за разрешаване. Една жена беше изчезнала. А друга може би лежеше заровена из нивите на Холгер Ериксон.

Стоеше, без да помръдва, в тишината. Мъглата пред прозорците бе все още много гъста. Стана му неприятно. Предметите в стаята сякаш го наблюдаваха. Отиде до стената, където снимките от самолет бяха окачени в рамки. Затърси очилата из джобовете си. Точно тази сутрин се сети да ги вземе със себе си. Сложи ги и се наведе напред. Едната снимка беше черно-бяла, другата цветна, но доста избледняла. Черно-бялата беше от 1949-а. Направена е две години преди Холгер Ериксон да купи имението. Цветната беше от 1965-а. Валандер дръпна една завеса, за да влезе повече светлина. Изведнъж забеляза самотна сърна, която пасеше сред овошките в градината. Застина на място. Сърната вдигна глава и го погледна. Сетне продължи спокойно да пасе. Валандер остана на място. Беше убеден, че никога няма да забрави тази сърна. Не знаеше колко дълго е стоял загледан в нея. Звук, който самият той не чу, накара животното да застане нащрек. После побягна с подскоци и изчезна. Валандер продължи да гледа през прозореца. Сърната я нямаше. Върна се при двете фотографии, направени от една и съща фирма, „Аерофото“, с промеждутък от шестнайсет години. Самолетът с фотоапарата бе долетял право от юг. Всички детайли бяха много ясни. През 1965-а Холгер Ериксон все още не е построил кулата. Ала хълмът е там. Както и ровът. Валандер присви очи. Не можа да види мостче. Проследи очертанията на нивите. Снимката бе правена рано през пролетта. Полята бяха изорани. Все още нямаше растителност. Водоемът ясно се открояваше на снимката. Група дървета се издигаха до тесен коларски път, който разделяше две ниви. Смръщи чело. Не можеше да си спомни дърветата. Вероятно мъглата му бе попречила да ги види тази сутрин. Но не можа да си ги спомни и от предишните си посещения. Дърветата изглеждаха много високи. Трябваше да ги е забелязал. Самотно стърчащи сред нивята. Прехвърли вниманието си върху къщата, която бе в средата на снимката. Между 1949-а и 1965-а къщата се бе сдобила с нов покрив. Някаква барака, която навярно е служила за кочина, е била съборена. Алеята към къщата е по-широка. Ала инак всичко останало си е, както и сега. Свали си очилата и погледна през прозореца. Сърната не се виждаше никъде. Седна в един кожен фотьойл. Тишината го обгърна. Шевролет отпътува за Свенставик. Една жена идва в Сконе. После изчезва. Двайсет и седем години по-късно умира мъжът, който може би едно време е потеглил заедно с нея от Свенставик.

Остана седнал за около половин час. Още веднъж се върна назад във времето.

В момента издирваха поне три различни жени. Криста Хаберман, Катарина Таксел и една, която нямаше име. Жена, която кара червен „Голф“. Жена, която понякога носи изкуствени нокти и пуши собственоръчно свити цигари.

Зачуди се дали наистина издирват две различни жени. Не може ли две от тях да са едно и също лице? Дали Криста Хаберман все пак не беше жива? В такъв случай щеше да е на шейсет и пет години. Жената, повалила Юлва Бринк, е била значително по-млада.

Не се връзваше. Както и всичко останало.

Погледна си часовника. Девет без четвърт. Изправи се и излезе от къщата. Мъглата беше все така гъста. Помисли си за празната кучешка колиба. После заключи и си замина.