Хенинг Манкел - Петата жена

— Ан-Брит Хьоглунд искаше да се свърже с вас — съобщи тя. — Много е важно.

— Какво се е случило?

— Някоя си Катарина Таксел се е обадила на майка си.

Валандер погледна Мартинсон.

Значи бе имал право.

Само дето се случи по-скоро, отколкото беше очаквал.

Не бяха закъснели.

Бирш бе успял навреме да осигури записващо устройство. След по-малко от час касетата от Лунд беше в Юстад. Събраха се в кабинета на Валандер, където Сведберг донесе касетофон.

Прослушаха разговора на Катарина с майка й в голямо напрежение. Беше кратък. Това бе и първото, което Валандер забеляза. Катарина Таксел не искаше да говори повече от необходимото.

Прослушаха го веднъж, после още един път. Сведберг подаде на Валандер чифт слушалки, за да чува гласовете и на двете по-добре.

— Мамо? Аз съм.

— Господи! Къде си? Какво се е случило?

— Нищо не се е случило. Добре сме.

— Къде си?

— При един добър приятел.

— При кого?

— Един добър приятел. Исках само да се обадя, за да ти кажа, че всичко е наред.

— Какво е станало? Защо изчезна?

— Друг път ще ти обясня.

— У кого си?

— Не знаеш коя е.

— Не затваряй. Какъв е телефонният ти номер?

— Ще затварям. Исках само да ти се обадя, за да не се тревожиш.

Майката се опита да каже още нещо, но Катарина Таксел затвори. Разговорът се състоеше от четиринайсет реплики.

Прослушаха записа най-малко двайсет пъти. Сведберг го записа на един лист.

— Единайсетата фраза е интересна за нас — каза Валандер. — Не знаеш коя е. Какво иска да каже с това?

— Каквото казва — обясни Ан-Брит Хьоглунд.

— Нямам предвид точно това — поясни се Валандер. — Не знаеш коя е. Това може да означава две неща. Че майката не се е срещала с нея. Или че майката не е разбрала какво означава тя за дъщеря й.

— Първото май е по-вероятно — рече Ан-Брит Хьоглунд.

— Надявам се да грешиш — отвърна Валандер. — Защото в такъв случай ще ни е по-трудно да я идентифицираме.

Докато те говореха, Нюберг прослушваше записа със слушалките. Звукът, който се процеждаше, им подсказа, че е усилил силата му докрай.

— Чува се нещо като фон — вметна Нюберг. — Някакво чукане.

Валандер си сложи слушалките. Нюберг беше прав. В звуковия фон се чуваха ритмични глухи удари.

Другите прослушаха записа един по един. Никой не можа да каже със сигурност какво е.

— Къде е тя? — попита Валандер. — Стигнала е някъде. При жената, която я е отвела. И някъде наблизо се чува звук от силно чукане.

— Може ли да е близо до строителна площадка? — подхвърли Мартинсон.

Това бе първото нещо, което каза, откакто бе решил отново да започне работа.

— Това е един от вариантите — обясни Валандер.

Прослушаха записа още един път. Определено беше звук от чукане. Валандер взе решение.

— Изпратете записа в Линшьопинг — предложи той. — Помолете ги да направят анализ. Може да ни помогне, ако успеем да определим какъв е звукът.

— Колко ли строителни площадки има, и то само в Сконе? — запита се Хамрен.

— Може да е от нещо друго — каза Валандер. — Нещо, което да ни подскаже местонахождението й.

Нюберг изчезна с касетата. Останаха в кабинета на Валандер, облегнати на стените и бюрото му.

— От сега нататък важат три неща — продължи Валандер. — Трябва да се концентрираме. Някои от версиите засега ще зарежем. Трябва да продължим да събираме информация за живота на Катарина Таксел. Коя е тя? Каква е? Приятелите й. Какъв е животът й. Това първо. А второто нещо, което трябва да разберем, е: при кого се намира в момента.

Направи кратка пауза, преди да продължи.

— Ще изчакаме, докато Хансон се върне от Льодинге. Смятам, че третата ни задача ще е да започнем да разкопаваме в имота на Холгер Ериксон.

Никой не възрази. Разделиха се. Валандер щеше да замине за Лунд и смяташе да вземе Ан-Брит Хьоглунд със себе си. Вече бе късно следобед.

— Имаш ли си детегледачка? — попита я, щом останаха насаме в стаята.

— Да — отвърна тя. — Слава богу, точно сега съседката ми се нуждае от пари.

— Как всъщност можеш да си го позволиш? — попита Валандер. — Заплатата ти не е кой знае колко голяма.

— Аз не мога да си го позволя — отговори тя, — но мъжът ми печели добре. Това ни спасява. Прави ни семейство за завиждане в днешно време.

Валандер се обади на Бирш и съобщи, че са на път.

Остави Ан-Брит да шофира. Вече не разчиташе на собствената си кола въпреки прескъпия ремонт.