Хенинг Манкел - Петата жена

Валандер кимна.

— Остава Холгер Ериксон — продължи той. — Още един брутален мъж. След много усилия, по-скоро с много късмет, открихме жена и в неговото минало. Полякиня, изчезнала преди близо трийсет години.

Огледа се около масата, преди да привърши.

— С други думи, имаме модел — каза той. — Брутални мъже и малтретирани, изчезнали и вероятно убити жени. И за фон — една сянка, която върви по следите на тази събития. Сянка, която може да принадлежи на жена. На пушачка.

Хансон пусна молива си на масата и поклати глава.

— Не ми изглежда възможно — възрази той. — Да се представим, че е замесена жена. Тя, изглежда, притежава колосални физически сили и злокобна фантазия, когато стане дума за рафинирани методи за убийство. Защо се интересува от случилото се с тези жени? Тяхна приятелка ли е? Каква е връзката между всички тези хора?

— Въпросът ти не е просто важен — каза Валандер. — Той може да се окаже от решаващо значение. Как тези хора са влезли в контакт помежду си? От къде да започнем да търсим? Сред мъжете или сред жените? Един търговец на коли, поет-аматьор и любител на птиците; един почитател на орхидеите, частен детектив и собственик на цветарница, и най-сетне един научен работник, специалист по алергии. Изглежда, само Блумберг не е имал по-специални интереси. Май не е имал никакви интереси. Или пък да тръгнем от жените? Една майка, която лъже кой е бащата на новороденото й дете? Една жена, удавила се преди десет години в езерото Стонгшьон до Елмхулт? Една полякиня, която се била установила в Йемтланд и се интересувала от птиците? И която е изчезнала от почти трийсет години? И най-накрая тази жена, която нощем се прокрадва в Родилното отделение на Юстад и удря акушерки? Къде са допирните точки?

Настъпи дълга тишина. Всички се опитваха да намерят отговора. Валандер чакаше. Моментът беше важен. Най-много от всичко се надяваше някой да достигне до неочаквано заключение. Рюдберг многократно му бе натяквал, че най-важната задача на инспектора, водещ разследване, е да стимулира колегите си да мислят нестандартно. Въпросът сега беше дали е успял.

Най-накрая тишината наруши Ан-Брит Хьоглунд.

— Има работни места, където жените имат превес — каза тя. — Ако търсим медицинска сестра, мнима или не, то здравеопазването изглежда правилното място.

— Освен това пациентите идват от различни места — продължи Мартинсон. — Ако приемем, че жената, която търсим, е работила в Спешно отделение, тя би трябвало да е видяла множество малтретирани жени, които минават от там. Те не са се познавали, но тя ги е опознала. Имената им, болничните им картони.

Валандер осъзна, че Ан-Брит и Мартинсон заедно достигнаха до нещо, което можеше да свърши работа.

— Тоест не знаем дали действително е медицинска сестра — обобщи. — Знаем само, че не е работила в Родилното на Юстад.

— Възможно е да работи в друго отделение на болницата — подхвърли Сведберг.

Валандер бавно кимна. Нима наистина можеше да е толкова просто? Една медицинска сестра от болницата в Юстад?

— Може да разберем това сравнително лесно — обади се Хансон. — Даже ако болничните картони са свещени реликви, които никой не бива да докосва, дори тогава би трябвало да можем да проверим дали съпругата на Йоста Рюнфелд е била приемана там след побой. А защо не и Криста Хаберман?

Валандер пое в друга посока.

— Дали Рюнфелд и Ериксон някога са били съдени за нанасяне на побой? Лесно можем да го проверим. Ако е така, всичко ще се окаже доста по-достоверно.

— Има и други възможности — рече Ан-Брит Хьоглунд, която сякаш изпитваше потребност да се усъмни в собственото си предположение. — Има и други работни места, където жените имат превес. Съществуват кризисни групи за жени. Дори и жените полицайки от Сконе си имат своя собствена мрежа.

— Длъжни сме да проучим всички алтернативи — обясни Валандер. — Ще ни отнеме доста време. Но според мен трябва да се примирим, че разследването се е устремило едновременно в много различни посоки. Дори и назад във времето. Да се преглеждат архивни документи е винаги трудоемко. Ала не виждам никакъв друг начин.

През следващите два часа, които оставаха до полунощ, планираха различни стратегии, които да се проведат едновременно. Тъй като в компютърните си проверки досега Мартинсон не бе открил нова връзка между трите жертви, нямаха друга вариант, освен да продължат да търсят напосоки.

До полунощ не успяха да напреднат много.

Хансон зададе последния въпрос, този, който всички бяха очаквали през цялата дълга вечер.