Хенинг Манкел - Петата жена

Хансон им осигури пробива, от който се нуждаеха. Бяха установили връзка. Започнаха да се очертават контурите на някой, който се движи като сянка между тримата убити мъже. Макар все още да внимаваха с назоваването на определен мотив, определено имаха усещането, че се движат в периферията на низ от събития, свързани с отмъщение.

Валандер ги бе призовал заедно да щурмуват трудното препятствие. Хансон им даде посоката. Но все още не разполагаха с карта, която да следват.

В следствения екип имаше и колебания. Възможно ли е всичко това да е истина? Нима загадъчен случай на изчезване с многогодишна давност, осветлен чрез килограми следствен материал, събран от отдавна починали полицаи от далечния Север, може да им помогне да разкрият престъпник, който освен всичко друго залага капан със заострени бамбукови пръти в един ров в Южна Швеция?

Колебанията им се бяха поразсеяли, когато малко след шест вратата се отвори и влезе Нюберг. Той дори не си направи труда да седне на мястото си в най-далечния край на масата. По изключение даваше признаци на възбуда — нещо, което никой не можеше да си спомни да се е случвало преди.

— На кея имаше угарка от цигара — съобщи той. — Успяхме да свалим пръстов отпечатък от нея.

Валандер го изгледа учудено.

— Не мислех, че е възможно. Пръстов отпечатък на угарка от цигара?

— Имахме късмет — поясни Нюберг. — Прав си, че при нормални обстоятелства не е възможно. Обаче има едно изключение. Ако цигарата е свита ръчно. А тази беше именно такава.

В стаята се възцари тишина. Първо Хансон бе открил предполагаемо, че дори и правдоподобно свързващо звено между една отдавна изчезнала полякиня и Холгер Ериксон. А ето че сега се появи Нюберг с новината, че пръстови отпечатъци има както по куфара на Рюнфелд, така и на мястото, където бяха намерили Блумберг в чувал.

За кратко време им се струпа твърде много. Криминалното разследване се бе влачило дълго време без посока, а ето че сега започна бързо да набира скорост.

След като съобщи своята, новина Нюберг седна.

— Убиецът е пушач — отбеляза Мартинсон. — Ще ни бъде по-лесно да го открием сега, отколкото преди двайсет години. Предвид това, че все по-малко хора пушат.

Валандер кимна разсеяно.

— Необходимо е да открием още допирни точки между убийствата — каза той. — С трима убити са ни необходими поне девет комбинации. Пръстови отпечатъци, моменти във времето, всичко, което би могло да покаже наличието на общ знаменател.

Огледа се из стаята.

— Ще ни е нужно да съставим подробна хронологична схема — каза той. — Знаем, че лицето или лицата, които стоят зад това, действат със зловеща бруталност. Открихме елемент на показност в начина, по който са убити жертвите. Ала още не сме разчели езика на убиеца. Кодът, за който говорихме и преди. Имам чувството, че убиецът ни говори. Той или тя, или те. Ала какво се опитват да ни кажат? Не знаем. Сега въпросът е: дали във всичко съществува още някакъв модел, който не сме открили?

— Имаш предвид от рода на това дали престъпникът убива по пълнолуние? — попита Сведберг.

— Именно. Символичната пълна луна. Как изглежда тя в този случай? Има ли я? Бих искал някой да състави хронологична схема. Има ли там нещо, което би могло да ни даде нова следа?

Мартинсон обеща да систематизира данните, с които разполагаха. Валандер знаеше, че по своя собствена инициатива той бе осигурил няколко компютърни програми, разработени в централата на ФБР във Вашингтон. Предположи, че Мартинсон сега вижда възможност да се възползва от някоя от тях.

Започнаха да обсъждат дали престъпленията имат географски център. Ан-Брит Хьоглунд постави част от подробна карта в един проектор. Валандер застана до осветения правоъгълник.

— Започва се от Льодинге — каза той и посочи. — От нищото се появява човек, който започва да наблюдава стопанството на Холгер Ериксон. Можем да предположим, че се придвижва с лека кола и използва черния път от другата страна на хълма, на който е наблюдателницата на Ериксон. Година по-рано, вероятно същият човек, е влязъл с взлом в къщата му, без да открадне нищо. Може би за да го предупреди, да му даде знак. Не знаем. Дори не е задължително и да е бил един и същи човек.

Валандер посочи Юстад.

— Йоста Рюнфелд с нетърпение очаква да замине за Найроби, където ще изучава редки орхидеи. Всичко е готово. Куфарът е стегнат, валутата обменена, билетът е взет. Дори си е поръчал такси за ранния утринен час, когато ще замине. Ала пътуването не се осъществява. Той изчезва безследно за три седмици, преди да се появи отново.