Хенинг Манкел - Петата жена

Валандер умишлено си бе послужил със силни думи. Усетиха го и журналистите, които незабавно го заляха с въпросите си. Присъстващите не бяха много и целяха единствено да потвърдят някои детайли. Ан-Брит Хьоглунд и Хансон стояха в дъното на залата. Валандер търсеше измежду събралите се журналисти представителя на вестник „Протестен глас“, но него го нямаше.

Само след половин час пресконференцията свърши.

— Справи се добре — похвали го Лиса Холгершон.

— Има само един възможен начин да се справи човек с това — отвърна Валандер.

Ан-Брит Хьоглунд и Хансон изръкопляскаха, когато той отиде при тях. На Валандер не му беше забавно. Беше прегладнял и имаше нужда от въздух. Погледна си часовника.

— Дайте ми един час — каза той. — Нека се срещнем в пет часа. Сведберг още ли не се е върнал?

— Пътува.

— Кой ще го смени?

— Аугустсон.

— Кой е той? — изненада се Валандер.

— Един от полицаите от Малмьо.

Валандер бе забравил името му. Кимна.

— В пет часа — повтори. — Чака ни много работа.

Спря се на пропуска и благодари на Ебба за помощта. Тя се усмихна.

Валандер слезе до центъра. Духаше вятър. Седна в сладкарницата при автогарата и изяде два сандвича. Залъга глада. Главата му беше празна. Прелисти напред-назад едно парцаливо списание. На връщане към участъка спря и си купи хамбургер. Изхвърли салфетката в кошчето и отново се замисли за Катарина Таксел. Ескил Бенгтсон вече бе престанал да съществува за него. Но Валандер знаеше, че тепърва ще се сблъскват с разни местни граждански гвардии. Случилото се с Оке Давидсон беше само началото.

В пет и десет се събраха в заседателната зала. Валандер започна, като разказа на останалите всичко, което бяха научили за Катарина Таксел досега. Веднага забеляза, че присъстващите слушат с голямо внимание. За пръв път, откакто пое разследването, изпита усещането, че се приближават към нещо, което би могло да се окаже техният пробив. Чувството се подсили и от онова, което имаше да каже Хансон.

— Документацията по разследването за Криста Хаберман е огромна — каза той. — Разполагах с твърде малко време и е възможно да съм изпуснал нещо важно. Ала открих нещо, което би могло да представлява интерес.

Той разлисти бележките си, докато откри каквото търсеше.

— Малко след средата на шейсетте Криста Хаберман е идвала в Сконе три пъти. Свързала се била с любител-орнитолог, който живеел във Фалстербу. Години по-късно, много след нейното изчезване, един полицай на име Фредрик Нилсон пропътувал целия път от Йостерсунд, за да говори с въпросния мъж във Фалстербу. Впрочем отбелязал е, че е пропътувал цялото разстояние с влак. Мъжът от Фалстербу се казва Тандвал. Ерик Густав Тандвал. Чистосърдечно му разказал, че Криста Хаберман го е посещавала. Не е изрично споменато, но човек лесно може да се досети, че са имали връзка. Ала полицай Нилсон от Йостерсунд не могъл да открие нищо подозрително в цялата работа. Връзката между Хаберман и Тандвал отдавна била приключила, когато тя изчезнала безследно. Тандвал със сигурност нямал нищо общо с изчезването й. С това бива зачеркнат от разследването и не се появява отново.

До този момент Хансон бе чел на глас от записките си. Сега погледна слушателите си около масата.

— Името ми се стори някак познато — каза той. — Тандвал. Необичайно име. Имах чувството, че съм го виждал и преди. Мина известно време, докато се сетя къде. В списък на лицата, работили като продавачи на коли за Холгер Ериксон.

Сега в стаята се бе възцарила абсолютна тишина. Напрежението бе голямо. Всички съзнаваха, че Хансон е успял да напипа много важна връзка.

— Продавачът на коли не се казваше Ерик Тандвал — продължи той. — Собственото му име беше Йоте, Йоте Тандвал. Точно преди тази среща ми бе потвърдено, че това е синът на Ерик Тандвал. Трябвало да добавя, че Ерик Тандвал е починал преди две години. Все още не съм успял да открия сина.

Хансон замълча.

Дълго време никой не продума.

— С други думи, има голяма вероятност Холгер Ериксон да е срещнал Криста Хаберман — бавно произнесе Валандер. — Жена, която впоследствие изчезва безследно. Жена от Свенставик, където има една църква, която приема дарение според указание в завещанието на Холгер Ериксон.

В стаята отново се възцари тишина.

Всички осъзнаваха какво значи това.

Най-накрая нещата започваха да се навързват.

Малко преди полунощ Валандер осъзна, че всички са прекалено уморени. Съвещанието продължаваше вече пет часа, с кратки почивки колкото да проветрят стаята.