Хенинг Манкел - Петата жена

Пръстът отново се върна. Сега към гората около замъка „Маршвинсхолм“, западно от града.

— Открива го състезател по ориентиране, излязъл на нощна тренировка. Вързан за дърво и удушен. Отслабнал, изнемощял. Най-вероятно е държан в плен през времето, когато е бил изчезнал. Дотук имаме две убийства на две различни места, като Юстад се явява нещо като междинна точка.

Пръстът се върна на североизток.

— Откриваме куфар край шосето към Шьобу. Недалеч от място, където може да се завие към стопанството на Ериксон. Куфарът лежи на видно място край пътя. Веднага решихме, че е бил оставен там, за да бъде лесно открит. С право можем да се запитаме: защо именно там? Дали защото шосето е удобно на извършителя? Не знаем. Ала въпросът може би е по-важен, отколкото сме си давали сметка досега.

Валандер отново премести дланта си. На югозапад, Крагехолмсшьон.

— Ето тук открихме Йожен Блумберг. Това означава, че имаме обособен район, който не е особено голям. Трийсет-четирийсет километра между крайните точки. Пътуването с кола между различните места не отнема повече от половин час.

Той седна.

— Нека за момента си извадим няколко предварителни заключения — продължи той. — Какво ни подсказва това?

— Че познава местността — рече Ан-Брит Хьоглунд. — Мястото в гората при „Маршвинсхолм“ е добре подбрано. Куфарът е бил поставен на място, където няма къща, откъдето шофьорът да бъде видян, че спира и оставя нещо.

— От къде знаеш? — попита Мартинсон.

— Лично го проверих.

Мартинсон млъкна.

— Човек може да познава една местност или може да разбере за нея от някой друг — продължи Валандер. — Към кое сочи стрелката в този случай?

Не бяха единодушни. Хансон смяташе, че чужд човек много лесно би могъл да се научи да се ориентира на всяко едно от местата. Сведберг бе на противоположното мнение. Изборът на мястото, където бяха открили Йоста Рюнфелд, сочеше, че извършителят добре познава околностите.

Самият Валандер се колебаеше. По-рано смътно си бе представял външен човек. Сега вече не беше толкова сигурен.

Така и не постигнаха съгласие. И двете възможности съществуваха и не биваше да ги пренебрегват. Не успяваха да открият ясен център. С линеал и компас биха се озовали някъде близо до мястото, където откриха куфара на Рюнфелд. Но това не ги отвеждаше по-напред.

Тази вечер постоянно се връщаха към куфара. Защо бе сложен там, край пътя? И защо беше пренареден, най-вероятно от жена. Не можаха да намерят и приемливо обяснение защо в багажа липсваше долно бельо. Хансон дори предположил, че Рюнфелд сигурно е бил перверзник, който е ходел без нищо отдолу. Но, разбира се, никой не го прие на сериозно. Трябваше да има друго обяснение.

Когато стана девет вечерта, направиха почивка, за да проветрят. Мартинсон изчезна в кабинета си, за да се обади вкъщи, Сведберг си облече якето, за да се поразходи. Валандер влезе в тоалетната и изплакна лицето си. Погледна се в огледалото. Изведнъж го обзе усещането, че след смъртта на баща му лицето му се е променило. В какво се състояха разликите обаче, не можеше да каже. Поклати глава срещу отражението си в огледалото. Скоро трябваше да намери време и да премисли всичко случило се до този момент. Баща му бе покойник от няколко седмици. А той все още не беше успял да проумее какво се е случило. Това го караше да изпитва угризения. Замисли се и за Байба. Байба, на която държеше толкова много, но никога не й се обаждаше.

Често се съмняваше, че полицейската работа може да се съчетае с нещо друго. Това, разбира се, изобщо не беше вярно. Мартинсон бе в чудесни отношения със семейството си. Ан-Брит Хьоглунд почти сама носеше отговорността за две деца. Изглежда, вината си беше само на Валандер, който не можеше да се справя и с двете.

Прозя се срещу отражението си. Дочу, че колегите му отново се събират в залата. Реши, че сега е моментът да обсъдят жената, чийто силует съзираха в далечината. Трябваше да се опитат да видят нея, също и ролята, която по всяка вероятност играе.

Това бе първото, което каза, след като затвориха вратата.

— Зад кулисите на всичко това се крие жена — поде той. — През остатъка от вечерта, доколкото ни позволяват силите, трябва да се съсредоточим върху тази следа. Говорим, че мотивът е отмъщение. Но не сме достатъчно конкретни. Означава ли това, че разсъждаваме погрешно? Че гледаме в грешната посока? Може да има съвършено различно обяснение.

Чакаха го да продължи в мълчание. Въпреки че всички бяха изтощени, забеляза, че все още не са изгубили концентрацията си.