Хенинг Манкел - Петата жена

Върна се към Катарина Таксел в Лунд.

— Тя е родила детето си тук, в Юстад — каза той. — На два пъти е имала нощни посещения. Макар да отрича, убеден съм, че непознатата жена е ходила именно при нея. Тя ни лъже. Въпросът е защо? Коя е била тази жена? Защо не желае да разкрие самоличността й? От всички жени, които се появяват в това разследване, Катарина Таксел и жената в болнична униформа са най-важни. Приемаме, че Йожен Блумберг е баща на детето, което така и не е успял да види. Смятам, че Катарина лъже за бащинството. Когато бяхме при нея в Лунд, имах усещането, че не каза нито една вярна дума. Не знам защо. Според мен крие разковничето към целия случай.

— Защо не я задържим? — попита Хансон нетърпеливо.

— На какво основание да го направим? — отвърна Валандер. — Пък и току-що е станала майка. Не можем да се отнасяме с нея как да е. Освен това не смятам, че ако я накараме да седне на стол в участъка в Лунд, ще ни каже нещо повече от това, което е казала досега. Трябва да се опитаме да я притиснем, да измъкнем истината с хитрост.

Хансон кимна неохотно.

— Третата жена в обкръжението на Йожен Блумберг е вдовицата му — продължи Валандер. — Тя ни даде доста важна информация. Несъмнено най-показателен е фактът, че тя въобще не скърби за него. Той я е малтретирал. Ако се съди от белезите — продължително време, при това жестоко. Тя косвено потвърди аферата на мъжа си с Катарина Таксел, като каза, че той винаги е имал извънбрачни връзки.

В мига, в който произнесе последните думи, си помисли, че звучи като старомоден проповедник. Запита се как ли би се изразила Ан-Брит Хьоглунд.

— Нека кажем, че детайлите около случая на Блумберг съвпадат с модела — каза той. — По-късно ще се върнем към него.

Премина към Рюнфелд. Движеше се в обратна посока, към първото убийство.

— Според очевидци Йоста Рюнфелд е бил брутален мъж — продължи той. — За това свидетелстват както синът, така и дъщерята. Зад любителя на орхидеи се е криел съвършено различен човек. На всичко отгоре е бил частен детектив. Нещо, за което всъщност не разполагаме с ясен мотив. Дали е търсел тръпка? Може би орхидеите не са му били достатъчни? Не знаем. Това ни показва, че е бил сложна и противоречива личност.

След това заговори за съпругата му.

— Предприех пътуване до едно езеро в околностите на Елмхулт, без всъщност да съм сигурен какво ще открия. Не разполагам с доказателства. Ала мога да предположа, че Рюнфелд е убил съпругата си. Какво се е разиграло там на леда едва ли ще научим някога. Главните действащи лица са мъртви. Очевидци няма. Въпреки това имам чувството, че някой извън семейството е знаел за това. Поради липсата на нещо по-добро трябва да допуснем възможността, че смъртта на жена му е свързана по някакъв начин с участта, сполетяла Рюнфелд.

Валандер направи пауза, преди да продължи.

— И така, той е трябвало да замине за Африка. Така и не заминава. Нещо му е попречило. Не знаем как е изчезнал. Затова пък можем точно да определим кога е станало. Но нямаме обяснение за взлома в цветарницата. Не знаем и къде е бил държан в плен. Разбира се, куфарът може да ни даде някаква представа. Струва ми се, че с известни уговорки можем да заключим, че куфарът е бил пренареден от жена. Същата жена, която е пушила ръчно свита цигара на кея, където чувалът с Йожен Блумберг е бил бутнат във водата.

— Може да са двама души — възрази Ан-Брит Хьоглунд. — Единият е пушил цигарата и е оставил пръстовите отпечатъци по куфара. Другият го е пренаредил.

— Имаш право — съгласи се Валандер. — Нека тогава кажем, че става дума най-малко за един извършител.

Той погледна Нюберг.

— Търсим — каза Нюберг. — Претърсваме у Холгер Ериксон. Намерихме купища отпечатъци от пръсти, но до тук нито един не съвпада.

Валандер изведнъж се сети за една подробност.

— Табелката за име — каза. — Онази, дето намерихме в куфара на Рюнфелд. По нея имаше ли отпечатъци?

Нюберг поклати глава.

— Би трябвало да има — възрази Валандер. — Та нали човек използва пръстите си, когато си я слага или сваля?

Никой нямаше приемливо обяснение.

Валандер продължи нататък.

— До този момент споменахме няколко жени, една, от които непрекъснато се появява — обобщи той. — Също така предполагаме, че става дума за малтретирани жени и може би за едно неразкрито убийство. Въпросът, който трябва да си зададем, е: кой е знаел за тези неща? Кой има причини да отмъсти? Ако въобще мотивът е отмъщение.

— Може би разполагаме с още нещо — каза Сведберг, като се почеса по врата. — Имаме две стари полицейски разследвания, и двете пратени в архива, без да бъдат разрешени. Едно в Йостерсунд и едно в Елмхулт.