Хенинг Манкел - Петата жена

Историята на Хансон за Оке Давидсон бе подобен спазъм, който на свой ред разтърси Валандер из основи.

Оке Давидсон е служител в „Социални грижи“ в Малмьо. Категоризиран е като частично нетрудоспособен поради лошо зрение. Но след многогодишна борба бе получил шофьорска книжка при условия, които ограничават нейната валидност. От края на седемдесетте Давидсон поддържал връзка с жена от Льодинге. Предишната вечер връзката приключила. Обикновено Оке Давидсон оставал да нощува в Льодинге, понеже нямал право да шофира на тъмно. Сега обаче бил принуден да го направи. Загубил се и най-накрая спрял, за да попита за пътя. Тогава бил пребит от нощен патрул, съставен от доброволци, които се били организирали в Льодинге. Обвинили го, че е крадец, и отказали да приемат обясненията му. Очилата му изчезнали, навярно били строшени. Пребили го до безсъзнание и дошъл на себе си едва когато парамедиците го вдигнали на носилката.

Това бе историята на Хансон за Оке Давидсон. Но имаше и още.

— Давидсон е миролюбив човечец, който, освен че недовижда, страда и от високо кръвно налягане. Разговарях с някои от колегите му от Малмьо, които са потресени. Един от тях ми разказа нещо, което самият Давидсон премълча. Може би защото по природа е срамежлив.

Валандер бе цял в слух.

— Оке Давидсон е активен и всеотдаен член на „Амнести Интернешънъл“ — съобщи Хансон. — От сега нататък тази организация може да се заинтересува и от Швеция. Освен ако възходът на гражданската гвардия и атаките над граждани не бъдат спрени.

Валандер загуби дар слово. Призляваше му и кипеше от гняв.

— Тези кретени си имат водач — продължи Хансон. — Казва се Ескил Бенгтсон и има фирма за превози в Льодинге.

— Трябва да сложим край на това — заяви Лиса Холгершон. — Дори и да сме затънали до гуша в разследването на убийствата. Трябва да имаме поне план за действие.

— Този план вече съществува — каза Валандер и се изправи. — Той е много прост. Състои се в това да отидем и да задържим Ескил Бенгтсон. Както и всеки, замесен в тази опълченска гвардия. Оке Давидсон ще трябва да ги разпознае един по един.

— Та той нищо не вижда — възрази Лиса.

— Хората, които имат лошо зрение, често имат развит слух — поясни Валандер. — Доколкото разбрах, докато са го били, те са разговаряли помежду си.

— Чудя се дали това е оправдано — поколеба се тя. — С какви доказателства всъщност разполагаме?

— За мен е оправдано — каза Валандер. — Естествено, ти можеш да ми заповядаш да остана в участъка.

Тя поклати глава.

— Тръгвай — нареди тя. — Колкото по-бързо, по-добре.

Валандер кимна на Хансон. Спряха се отвън в коридора.

— Искам две патрулни коли — уточни Валандер, докато настойчиво забиваше пръст в рамото на Хансон. — И да карат със сини лампи и сирени. При излизане от Юстад и при влизане в Льодинге. Няма да навреди и ако подшушнем на вестниците за това.

— Не мисля, че можем да го направим — угрижено каза Хансон.

— Естествено, че не можем — съгласи се Валандер. — Потегляме след десет минути. В колата можем да поговорим за документите от Йостерсунд.

— Остава ми едно кило — обясни Хансон. — Невероятно разследване! Кръг след кръг. Има дори и един син, който е поел щафетата на разследването от баща си.

— В колата — прекъсна го Валандер. — Не тук.

Щом Хансон си тръгна, Валандер продължи към пропуска. Поговори под сурдинка с Ебба. Тя кимна и обеща да направи каквото я бе помолил.

Пет минути по-късно бяха на път. Напуснаха града с пуснати сирени и сини лампи.

— За какво ще го задържим? — попита Хансон. — Имам предвид Ескил Бенгтсон.

— Заподозрян е в нанасяне на тежка телесна повреда — отговори Валандер. — Подстрекателство към насилие. Някой трябва да е откарал Давидсон до пътя. Тогава ще пробваме с отвличане. Подстрекаване към безредици.

— Пер Окесон ще те удуши за това.

— Не съм много сигурен — оспори Валандер.

— Май сме на път да заловим няколко наистина опасни субекта — каза Хансон.

— Да — отвърна Валандер, — напълно си прав. По петите сме на много опасни хора. Точно в този момент ми е трудно да се сетя за някой, който да представляват по-голяма заплаха за законността в тази държава.

Удариха спирачките при двора на Ескил Бенгтсон, който се намираше до отбивката към селището. Там имаше два камиона и багер. Някакво куче ожесточено лаеше пред колибата си.

— Да го пипнем — предложи Валандер.

Тъкмо бяха стигнали до входната врата, когато я отвори як мъж с огромно шкембе. Валандер хвърли поглед към Хансон, който кимна.