Хенинг Манкел - Петата жена

Тя пак не реагира. Погледът й бе прикован в лицето му. Сякаш се опитваше да погледне право в главата му. Нещо в погледа й го караше да е нащрек.

— Разбирате ли какво ви казвам?

— Разбирам. Не съм глупава.

— Съгласна ли сте да ви задам няколко въпроса от личен характер?

— Не мога да знам, преди да съм ги чула.

— Очевидно живеете в апартамента сама. Не сте ли омъжена?

— Не съм.

Отговорът прозвуча бързо и категорично. Като шамар, помисли си Валандер. Сякаш удари нещо.

— Мога ли да ви попитам кой е бащата на детето ви?

— Не смятам да отговоря на този въпрос. Това не може да представлява интерес за някого другиго, освен за мен самата. И за детето.

— Ако бащата на детето е станал жертва на криминално престъпление, бих казал, че има отношение към случая.

— Това означава, че ви е известно кой е бащата на детето ми. Но вие не знаете. Значи въпросът е неуместен.

Валандер осъзна, че тя е права. Не беше никак глупава.

— Нека ви задам друг въпрос — продължи той. — Познавате ли човек на име Йожен Блумберг?

— Да.

— И по-конкретно?

— Познавам го.

— Знаете ли, че е бил убит?

— Да.

— Как разбрахте за това?

— Видях във вестника сутринта.

— Той ли е бащата на детето ви?

— Не.

Добре лъже , помисли си Валандер. Но не достатъчно убедително.

— Не е ли вярно, че вие и Йожен Блумберг сте имали връзка?

— Така е.

— И все пак не той е баща на детето ви?

— Не.

— Колко дълго продължи връзката ви?

— Две години и половина.

— Трябва да сте я пазили в тайна, понеже той е женен.

— Той ме излъга. Разбрах го много по-късно.

— Какво се случи тогава?

— Скъсах с него.

— Кога се случи това?

— Преди около година.

— След това не сте ли се срещали отново?

— Не.

Валандер се възползва от случая и премина в атака.

— В дома му намерихме писма, които сте му писали преди два месеца.

Тя не се остави да бъде разколебана.

— Пишехме си, но не се срещахме.

— Цялата работа изглежда доста странна.

— Той ми пишеше писма. Аз им отговарях. Искаше да се срещнем отново, не и аз обаче.

— Защото сте срещнали друг мъж?

— Защото чаках дете.

— И не желаете да разкриете името на бащата?

— Не.

Валандер стрелна с поглед Сведберг, който зяпаше в пода. Бирш гледаше през прозореца. Валандер знаеше, че и двамата са на нокти.

— Кой смятате, че може да е убил Йожен Блумберг?

Валандер изстреля въпроса с все сила. Бирш се размърда. Подът проскърца под тежестта му. Сведберг сега се вторачи в дланите си.

— Не знам кой е искал да го убие.

Детето отново се обади. Тя скочи на крака. Пак излезе. Валандер погледна другите. Бирш поклати глава. Валандер се опита да прецени ситуацията. Да приберат за разпит жена с тридневно пеленаче щеше да създаде огромни проблеми. Освен това тя не беше заподозряна в нищо. Той бързо взе решение. Отново се скупчиха при прозореца.

— Ще спра до тук — обясни. — Но искам да бъде поставена под наблюдение. И да знам всичко, което можем да разберем за нея. Явно има фирма за продажба на козметични продукти за коса. Искам да знам всичко за нейните родители, приятели, с какво се е занимавала преди. Проверете я във всички бази данни. Искам да я проучите напълно.

— Ще се погрижим за това — обеща Бирш.

— Сведберг ще остане тук в Лунд. Имаме нужда от някой, който е запознат с предишните убийства.

— Всъщност бих предпочел да се прибера у дома — възрази Сведберг. — Знаеш, че не се чувствам особено добре извън Юстад.

— Знам — каза Валандер. — Точно сега обаче няма как да го избегнем. Ще помоля някой да те смени, когато пристигна в Юстад. Но не можем да допуснем хората ни само да се разкарват напред-назад без нужда.

Изведнъж тя се появи на вратата. Държеше бебето. Валандер се усмихна. Пристъпиха напред, за да видят момченцето. Сведберг, който много обичаше децата, въпреки че нямаше собствени, започна да му гука.

Валандер забеляза нещо странно. Върна се назад в спомените си към времето, когато Линда бе новородена. Когато Мона я бе разнасяла в прегръдките си. Когато той самият го бе правил, постоянно на тръни, че ще я изпусне.

Разбра какво не беше в ред. Тя не държеше детето притиснато към тялото си. Сякаш то бе нещо, което всъщност не й принадлежеше.

Стана му неприятно, така и не го показа.

— Няма да ви безпокоим повече — каза. — Но със сигурност ще ви се обадим отново.

— Надявам се да заловите човека, който е убил Йожен — отвърна тя.

Валандер я изгледа. После кимна.