Хенинг Манкел - Петата жена

Екберг кимна. Беше разбрал.

— Искате ли нещо за пиене? — предложи.

— Какво например?

— Уиски? Бира?

Валандер съзнаваше, че часът е едва десет сутринта. Поклати глава. Макар всъщност да нямаше нищо против една бира.

— Ще се въздържа — каза.

Екберг се изправи и след момент се върна с чаша уиски.

— Какво работите? — попита Валандер.

Отговорът го изненада. Не знаеше какво бе очаквал. Ала не и това, което каза Екберг.

— Имам консултантска фирма, която се занимава с управление на човешки ресурси. Специализирал съм се в разработването на методи за разрешаване на конфликти.

— Звучи интересно — вметна Валандер. Все още не беше сигурен дали Екберг не си прави шега с него.

— Освен това имам портфейл от акции, които за момента се развиват добре. Ликвидността ми засега е стабилна.

Валандер реши, че Екберг казва истината. Върна се към наемниците.

— Защо се интересувате толкова много от наемни войници?

— Те олицетворяват толкова много от най-доброто в културата ни, което, уви, е на път да изчезне.

У Валандер незабавно се надигна неодобрение. Най-трудно му беше да преглътне това, че Екберг изглеждаше твърдо убеден. Запита се как е възможно това. Мина му през ума дали и другите от играчите на шведската борса нямат татуировки като Екберг. Дали това не предвещаваше, че финансистите на бъдещето и шведският бизнес елит ще се състоят от културисти, които си имат автентичен джубокс във всекидневната?

Валандер отново се върна към темата.

— Как са набирали хората за Конго?

— В Брюксел е имало определени барове. А също и в Париж. Всичко е ставало много дискретно. Впрочем, както и сега. Не на последно място и заради това, което стана в Ангола през 1975-а.

— Какво е станало тогава?

— Група наемни войници не се изтеглили навреме. Били заловени в плен след края на войната. Новият режим назначил съдебен процес. Повечето били осъдени на смърт и разстреляни. Всичко това било много жестоко. И напълно излишно.

— Защо са били осъдени на смърт?

— Защото са били наемници. Като че има някаква разлика! Войниците винаги са наети по един или друг начин.

— Но те не са имали нищо общо с тази война! Дошли са от другаде. Участвали са, за да спечелят пари.

Екберг пренебрегна коментара на Валандер. Сякаш беше под достойнството му.

— Щели да се изтеглят от зоната на сраженията навреме, но загубили двама от взводните си командири в битките. Самолетът, който е трябвало да ги прибере, се приземил на погрешното летище в пустошта. Преследвал ги лош късмет. Петнайсетина души били пленени. По-голямата група се измъкнала. Повечето продължили към Южна Родезия. В едно голямо имение до Йоханесбург днес се издига паметник на екзекутираните в Ангола. Наемни войници от цял свят се стекли там при откриването на паметната плоча.

— Имало ли е шведи сред екзекутираните?

— Били са най-вече англичани и немци. На роднините били предоставени четирийсет и осем часа да приберат телата. Почти никой не го направил.

Валандер се замисли за възпоменателния монумент до Йоханесбург.

— С други думи, съществува голямо единство между наемните войници от различните краища на света?

— Всеки отговаря за себе си. Но единството съществува. Трябва да съществува.

— Навярно мнозина стават наемници именно поради тази причина? Че търсят единство?

— Парите идват на първо място. После приключението. Сетне единството. В този ред.

— Тоест истината е, че наемниците убиват за пари?

Екберг кимна.

— Естествено, че е така. Наемните войници не са някакви чудовища, а човешки същества.

Неприязънта на Валандер се засилваше. Съзнаваше, че Екберг застава зад всяка своя дума. Отдавна не бе срещал човек с такива твърди убеждения. Нищо чудовищно няма у тези войници, които убиват когото и да е срещу точната сума пари. Напротив, това бе определение за тяхната човечност. Поне според Юан Екберг.

Валандер извади копие на снимката и я сложи на стъклената масичка пред себе си. После я бутна към Екберг.

— Имате афиши от филми по стените. Ето ви тук една истинска снимка. Направена в онова, което навремето се е наричало Белгийско Конго. Преди повече от трийсет години. Още не сте бил роден. Представлява трима наемни войници, единият от които е швед.

Екберг се наведе и взе снимката. Валандер чакаше.

— Познавате ли някого от тримата? — попита после.

Назова две от имената. Тери О’Баниън и Симон Маршан.

Екберг поклати глава.