Хенинг Манкел - Петата жена

— Какво искате?

Валандер въпросително посочи един от столовете. Мъжът кимна. Валандер седна, а Екберг остана прав. Запита се дали Екберг изобщо е бил роден, когато Харалд Бергрен е водел отвратителната си война в Конго.

— На колко сте години?

— Това ли сте дошли да ме питате чак от Сконе?

Валандер усети, че мъжът го дразни. Не се и опита да го скрие.

— Да, измежду много други работи. Ако не отговаряте на въпросите ми, прекъсваме начаса. Ще се наложи да ви привикам в участъка.

— Заподозрян ли съм в някакво престъпление?

— А извършили ли сте такова? — върна му топката Валандер. Каза си, че в момента нарушава всички правила от полицейския кодекс.

— Не — отговори мъжът.

— Тогава да започнем отначало — продължи Валандер. — На колко години сте?

— На трийсет и две.

Оказа се, че не греши. Когато Екберг се е родил, Хамаршьолд вече е бил загинал година по-рано в самолетната катастрофа до Ндола.

— Дойдох тук, за да поговоря с вас за шведските наемни войници — обясни той. — Присъствието ми тук се дължи на това, че все едно сте си окачили табела. Публикувате обяви в „Терминатор“.

— Това едва ли е незаконно. Публикувам и в „Битка и оцеляване“ и „Войник на съдбата“.

— Не твърдя обратното. Разговорът ни ще протече значително по-бързо, ако отговаряте на моите въпроси, вместо да задавате ваши.

Екберг седна и запали цигара. Валандер забеляза, че тези, които пуши, са без филтър. Запали цигарата с бензинова запалка, каквато Валандер като че бе виждал в старите филми. Запита се дали Юан Екберг не живее изцяло в друга епоха.

— Шведските наемници — повтори Валандер. — Кога е започнало всичко? С войната в Конго в началото на шейсетте години?

— Малко по-рано — отвърна Екберг.

— Кога?

— Можем да опитаме с Трийсетгодишната война.

Валандер се запита дали Екберг не го взима на подбив. Сетне осъзна, че външният му вид и фактът, че изглежда вманиачен в петдесетте години, не бива да го подвеждат. Щом съществуваха страстни изследователи на орхидеите, то Екберг спокойно може да бъде човек, комуто е известно почти всичко за наемните войници. От ученическите си години Валандер имаше неясен спомен, че в Трийсетгодишната война една срещу друга са се сражавали армии, съставени от войници, които са воювали срещу заплащане.

— Нека се задоволим с периода след Втората световна война — предложи Валандер.

— Тогава ще започна от нея. Имало е шведи, които са се записвали доброволци във всички воюващи армии. Имало е шведи в немска униформа, в съветска, в японска, американска, английска и италианска.

— Аз пък си въобразявах, че да се запишеш доброволец не е същото като да си наемен войник.

— Говоря за готовността за битка — поясни Екберг. — Винаги е имало шведи, които са били готови да нарамят оръжие.

Валандер долови безпомощният ентусиазъм, който обикновено бележеше хората с изкривени представи за Велика Швеция. Бързо обходи с поглед стените, за да види дали не е пропуснал някакви нацистки символи, но не забеляза такива.

— Да зарежем доброволците — продължи. — Наемници. Хора, който продават услугите си.

— Чуждестранният легион — каза Екберг. — Това е класическата стартова точка. В него винаги е имало шведи. Мнозина са оставили костите си в пустошта.

— Конго — уточни Валандер. — Тогава започва нещо друго. Вярно ли е?

— Не е имало много шведи там. Неколцина обаче са се сражавали през цялата война на страната на Катанга.

— Кои са били те?

Екберг учудено го изгледа.

— Имена ли търсите?

— Все още не. Искам да знам какъв тип хора са били.

— Бивши военнослужещи. Хора, жадни за приключения. Други, които са били убедени в справедливостта на каузата. Някой и друг полицай, уволнен от служба.

— Убедени в какво?

— Борбата срещу комунизма.

— Та те са убивали невинни африканци?

Екберг отново застана нащрек.

— Не съм длъжен да отговарям на въпроси относно политически си възгледи. Знам си правата.

— Не целя да разбера възгледите ви. Искам да знам кои са били. И защо са ставали наемници.

Екберг го наблюдаваше със зоркия си поглед.

— Защо ви е да го знаете? — попита.

— Да кажем, че това е единственият ми въпрос. И държа да получа отговор.

Валандер нямаше какво да губи и заговори без заобикалки.

— Възможно е някой, с минало сред шведските наемници, да е свързан поне с едно от убийствата. Затова задавам въпросите. Затова и вашите отговори могат да се окажат от огромно значение.