Хенинг Манкел - Петата жена

— У кого е негативът?

— И аз се питам същото.

Валандер вече бе прекрачил прага, когато се сети, че има още един въпрос.

— Защо всъщност правите всичко това?

— Така получавам пощенски картички от цял свят — отговори той. — Няма друго.

Валандер разбра, че друг отговор няма да получи.

— Не ми се вярва — каза. — Но може да се случи да ви позвъня. Ако имам още въпроси.

Екберг кимна. После затвори вратата.

Когато Валандер излезе на улицата, дъждът се бе примесил със сняг. Часът беше единайсет. Нямаше какво повече да прави в Йевле. Качи се в колата. Харалд Бергрен не беше убил Холгер Ериксон, нито пък Йоста Рюнфелд. Това, което можеше да се окаже следа, се бе разпаднало в небитието.

Ще трябва пак да започнем отначало , помисли си Валандер. Ще трябва да се върнем до изходната точка. Зачеркваме Харалд Бергрен. Забравяме за мумифицираните глави и дневниците. Какво остава тогава? Сигурно има начин да открием дали Харалд Бергрен е бил сред бившите служители на Холгер Ериксон. И дали Ериксон е бил хомосексуалист.

Най-горният пласт от разследването не беше дал никакъв резултат.

„Трябва да дълбаем по-дълбоко.“

Валандер запали двигателя. Подкара право към „Арланда“. Когато пристигна, с известно затруднение успя да открие мястото, където трябваше да върне колата под наем. В два часа седеше на една пейка в залата за заминаващи и чакаше самолета си. Разсеяно прелистваше един вечерен вестник, който някой бе оставил. Мокрият сняг бе спрял на север от Упсала.

Самолетът излетя от „Арланда“ навреме. Валандер седеше до пътеката. Заспа почти веднага щом се издигнаха. Събуди се, когато до слуха му достигна съобщение да се приготвят за приземяване на „Стуруп“. До него седеше една жена и кърпеше чорапи. Валандер я зяпна с изумление. После се сети, че трябва да обади в Елмхулт и да попита какво става с колата. Щеше да се наложи да вземе такси до Юстад.

Слезе от самолета и се запъти към изхода, когато изведнъж видя там Мартинсон. Разбра, че нещо се е случило.

Не още един , помисли си. Каквото и да е. Само не и това.

Мартинсон го беше забелязал.

— Какво е станало? — попита Валандер.

— Трябва да си държиш мобилния телефон включен — каза Мартинсон. — Човек не може да се свърже с теб.

Валандер чакаше, затаил дъх.

— Намерихме куфара на Йоста Рюнфелд — каза.

— Къде?

— Лежеше скрит на две на три край шосето за Хьоор.

— Кой го е намерил?

— Някакъв човек, който спрял да се изпикае. Видял куфара и го отворил. Там имало документи на името на Рюнфелд. Човекът бил чел за убийството. Веднага се обади. Нюберг сега е там.

Добре, помисли си Валандер. Това все пак е следа.

— Тогава да отиваме там — предложи той.

— Нямаш ли нужда първо да се отбиеш вкъщи?

— Не — отвърна Валандер. — Ако има нещо, от което нямам нужда, то е именно това.

Запътиха се към колата на Мартинсон.

Валандер изведнъж трябваше да се разбърза.

Куфарът стоеше там, където го бяха намерили.

Беше точно до края на платното и много шофьори бяха спрели от любопитство при вида на групата хора и двете полицейски коли.

Нюберг снемаше отпечатъци от мястото на находката. Един от помощниците му държеше патерицата, а той бе коленичил и чоплеше нещо от земята. Вдигна очи, когато Валандер отиде при него.

— Как беше в Норланд? — поинтересува се той.

— Е, не намерих куфар — отговори Валандер. — Много е красиво, макар и студено.

— С малко късмет ще можем да кажем точно колко дълго е бил тук куфарът — каза Нюберг. — Предполагам, че това може да се окаже важна информация.

Куфарът беше затворен. Валандер не можа да види етикет за адрес. Нито пък реклама на „Спесиалресор“.

— Говорихте ли с Ваня Андершон? — попита Валандер.

— Вече беше тук — отвърна Мартинсон. — Разпозна куфара. Освен това го отворихме. Най-отгоре беше изчезналият бинокъл за нощно виждане на Йоста Рюнфелд. Това е неговият куфар.

Валандер се опита да разсъди. Намираха се на Шосе 13, на юг от Енеборг. Точно преди това беше отбивката за Льодинге. В другата посока се стигаше южно от езерото Крагехолмсшьон, недалеч от „Маршвинсхолм“. Валандер осъзна, че се намират приблизително по средата между двете местопроизшествия. Или в крайчеца на един ъгъл, чийто връх беше Юстад.

Намираме се много близо до всичко , помисли си той. Точно в невидимия център.

Куфарът стоеше на източната страна на шосето. Ако е бил поставен от някой, който е дошъл с кола, то вероятно колата се е движела на север от Юстад. Но е възможно и да е идвала откъм „Маршвинсхолм“, да е завила на кръстопътя при Сьовестад и после да е поела на север. Валандер се опита да претегли алтернативите. Освен това Нюберг беше прав, че щеше да им е от голяма полза да научат колко дълго куфарът е стоял там, където го бяха открили.