Хенинг Манкел - Петата жена

— Бу Рюнфелд се обади. Попита дали той и сестра му могат да напуснат Юстад след погребението.

— Кога е то?

— В сряда.

— Нека си заминат — предложи Валандер. — Ще се свържем с тях отново, ако се наложи.

Завиха към паркинга пред участъка.

— Говорих с един автомонтьор от Елмхулт — отбеляза Мартинсон. — Колата ще е готова в средата на следващата седмица. Уви, ще се окаже много скъпо. Но ти сигурно вече знаеш? Обеща да се погрижи да докарат колата до Юстад.

Когато пристанаха, Хансон беше в стаята на Сведберг. Валандер накратко докладва за резултатите от пътуването си. Хансон беше сериозно настанал. Валандер му предложи да си отиде вкъщи.

— Лиса Холгершон също е болна — рече Сведберг. — Явно е хванала грип.

— Нима грипната епидемия вече дойде? — учуди се Валандер. — Може да си имаме големи проблеми.

— Просто съм настинал — увери Хансон. — Надявам се утре да съм се оправил.

— И двете деца на Ан-Брит Хьоглунд са болни — каза Мартинсон. — Мъжът й трябва да се прибере утре.

Валандер излезе от стаята. Помоли ги да му съобщят, като донесат куфара. Възнамеряваше да седне и да напише доклада за пътуването. Да събере квитанциите, които му бяха необходими, за да отчете командировъчните. Но на път към кабинета си размисли. Отново се върна.

— Можете ли да ми заемете кола? — попита той. — Ще се върна до половин час.

Няколко автомобилни ключа се протегнаха към него. Взе този на Мартинсон.

Караше в тъмното към „Вестра Валгатан“. Небето беше безоблачно. Нощта щеше да е студена. Температурите сигурно щяха да паднат под нулата. Паркира пред цветарницата. Закрачи по улицата към кооперацията, където бе живял Рюнфелд. Видя, че прозорците светят. Предположи, че децата му преглеждат апартамента. Полицията им го беше предала. Можеха да започнат да опаковат и изхвърлят. Последен оглед на живота на един мъртвец. Внезапно се замисли за баща си. За Йертруд и сестра си Кристина. Дори не се бе вяснал в Льодеруп да им помогне, докато преглеждаха вещите на баща му. Макар и да нямаше много и помощта му едва ли е била необходима, редно бе да се отбие там. Сам не знаеше дали е постъпил така от неохота или просто защото не е имал време.

Бе спрял пред входа на Рюнфелд. Улицата беше пуста. Имаше нужда да си представи развоя на събитията. Застана точно пред входа и се огледа. После пресече на отсрещната страна на улицата и направи същото. Рюнфелд се е намирал на улицата. Точното време все още е неизвестно. Може да е излязъл през входната врата вечерта или през нощта. Тогава не е носил куфара си със себе си. Нещо друго го е накарало да излезе от апартамента. Но, ако е излязъл през входната врата на сутринта, трябва да е носил куфара със себе си. Улицата е пуста. Поставил куфара до себе си на тротоара. От коя посока идва таксито? Дали е чакал пред входа, или е трябвало да пресече улицата? Нещо се случва. Рюнфелд и куфарът му изчезват. Куфарът впоследствие е намерен край шосето за Хьоор. Самият Рюнфелд виси мъртъв на едно дърво близо до замъка „Маршвинсхолм“.

Валандер разгледа входовете и от двете страни на сградата. Никой не беше достатъчно голям, та да може да се скрие човек. Погледна уличните лампи. Тези, които осветяваха входа на Рюнфелд, работеха. Лека кола , помисли си. Кола, която е стояла тук, точно до входа. Рюнфелд се появява на улицата. Някой излиза от колата. Ако Рюнфелд е бил уплашен, би трябвало да е извикал. Тогава някой наблюдателен съсед е щял да го чуе. Ако човекът е непознат, Рюнфелд може само да се е учудил. Мъжът е пристъпил към Рюнфелд. Дали го е ударил и повалил на земята? Или го е заплашил? Валандер си спомни реакцията на Ваня Андершон в гората. Рюнфелд е отслабнал драстично за краткото време, докато бе изчезнал. Валандер беше убеден, че това се дължи на пленничество. Гладуване. С принуда, в безсъзнание или под заплаха, Рюнфелд е бил вкаран в колата. Отвлечен. Куфарът е намерен край шосето за Хьоор. Точно до пътното платно.

Първото впечатление на Валандер, щом пристигна на мястото, където е стоял куфарът, бе, че е сложен там, за да бъде намерен.

Отново елементът на показност.

Валандер се върна към входа. Започна отначало. Рюнфелд излиза на улицата. Ще започне пътешествие, което очаква с нетърпение. Ще ходи в Африка, за да разглежда орхидеи.

Мислите му бяха прекъснати от преминаващ автомобил.

Валандер започна да снове напред-назад пред входа. Замисли се и над теорията, че преди десет години Рюнфелд е убил съпругата си. Подготвил дупка в леда и я е оставил да пропадне. Бил е брутален човек. Пребивал е жената — майка на децата му. Докато повърхността е мил цветар със страст към орхидеите. И сега ще заминава за Найроби. Всички, които са разговаряли с него в дните, преди да замине, единодушно потвърждаваха огромното му вълнение. Един мил човек, който в същото време е бил чудовище.