Марк Олдън - Силата ТЕ

Да-чиен заговори, без да се обръща. Дълбокият му глас никога не бе звучал по-авторитетно и по-заплашително. Лин Пао се закова на място с разтуптяно сърце и с уста, пресъхнала като шепа прах. Потрепери от първите капки на студения дъжд. Но не си позволи да бъде ръководен от страха. Страховете му трябваше да преминат.

Вперил очи в легналия по очи снежен леопард, Да-чиен каза:

— Най-напред ти ще убиеш това същество. След двадесет и един дни ще умреш и ти самият.

Обърна се към Лин Пао, изведнъж лицето му доби детско изражение, усмихна се мило, по-спокоен от всякога.

Изуменият мъж не можа да каже нищо и остана закован на място.

— Ще умреш жестоко — продължи Да-чиен. — Инструмент за смъртта ти ще бъде едно младо момче, което живее на запад. То е част от живота ти и още от раждането си те следва като сянка. Каквото е излязло от теб, ще се върне върху теб. Сега ще трябва да се обърнеш към призраците на миналите си дела.

Разтрепераният Лин Пао успя да изрече:

— Не ми говори такива неща, старче. Предупреждавам те. Не ми говори така.

— Аз не съм нито вършителят, нито делото. Аз съм само инструментът. По-голяма сила работи чрез мен.

— Стари глупако, шегуваш се с мен, когато имам нужда от…

— Говоря истината. Ще умреш след двадесет и един дни. Предлагам ти да се подготвиш за смъртта.

— Дърт побъркан идиот. Кой си ти, че ще ми казваш да се подготвя за смъртта? Значи някой глупак си мисли, че може да ми отнеме живота? Какво е това за мен? Аз съм оцелял след много покушения. — Окото му погледна изпитателно към свещеника. — Младо момче, казваш.

— Да. Живее на запад, но е от Средното царство. — Средното царство беше древното име на Китай.

Лин Пао обърна глава към гарваните.

— Момче. Само едно малко момче. — Поклати глава, после погледна свирепо към стария свещеник. — И ти очакваш да се уплаша от него?

Да-чиен се усмихна.

— Ти и сега се страхуваш от него.

Това беше вярно. За пръв път от години насам се страхуваше и се мразеше заради това. Нищо не отслабва повече човешкия разум. Човек не може да действа разумно, когато е ужасен. Свещеникът! Той бе причина за това отвратително чувство.

Пао извика:

— Върни си думите назад, свещенико! Заповядвам ти да ми разкажеш само за помощта от небето. Заповядвам ти да ми кажеш истината.

— Небето го е пожелало — отвърна Да-чиен. — Не можеш да контролираш бъдещето си.

— Ти контролираш бъдещето ми, старче. Ти и само ти. А сега престани да ми губиш времето. Заповядвам ти да направиш така, че добрият ми късмет да продължи. С твоята благословия ще постигна всичко.

— Досега съдбата подкрепяше всяко твое дело. И ти смяташе, че поведението ти е правилно и подходящо. Никога не си помисли, че всичко, което излиза от теб, се връща върху теб, че ти създаваш собственото си бъдеще. Боя се, че ще трябва да приключиш земния си път.

Още по-уплашен, Пао помоли:

— Кажи ми, че ще триумфирам, нищо повече.

— Онзи, който задава въпроси, не ще може да избегне отговорите. Двамата с теб не можем да контролираме бъдещето ти. Тези неща са в ръцете на небето.

Разтрепераният Пао направи единственото, на което бе способен — прокле противната съдба. Той беше горд, изобретателен мъж. Оцеляваше. Беше глупаво да се предположи, че ще бъде победен от едно момче.

Момчето е на запад, но е от Средното царство. Той си помисли, че търсенето на момчето трябва да започне от Ню Йорк. Нека да започне сред Нефритовите орли, младежка китайска банда, която използваше за рекет и убийства.

В бандата имаше виетнамци и корейци, но главно китайци, нелегални имигранти от най-покварените хонконгски бордеи. Нефритовите орли. Мечът на Лин Пао в Ню Йорк. Защитници на интересите му в хазарта, рекета и наркотиците. Младежката банда осъждаше и наказваше враговете му в Америка.

Водачът им беше осемнадесетгодишният Бенджамин Лок Найн, хладнокръвен убиец и роден водач, когото той харесваше — беше го предвидил за по-големи дела. Бенджи Найн обожаваше Черния генерал и се гордееше, че премахва враговете му. Но когато порталът е защитен от тигри, през задната врата може да се промъкне вълк. Дали Бенджи Найн не беше вълкът, дошъл да унищожи Лин Пао?

Ако приемеше сериозно предсказанието на Да-чиен, той вече нямаше да се доверява на младежа. Всички членове на Нефритовите орли, дванадесет на брой, трябваше да бъдат наблюдавани внимателно. Някои не бяха по-възрастни от дванадесет години, но от такива деца щеше да дойде утрешният ден на Лин Пао.