Марк Олдън - Силата ТЕ

За да ускори преговорите в Хонконг, Лин Пао изтъкна, че бандитската война в Америка ще привлече вниманието към този огромен поток от капитали. Загубите щяха да са за всички. „Трудно е — каза той, — но не е невъзможно да въртим бизнеса си под зорките погледи на американските власти. Зорките им погледи обаче правят немислимо натрупването на големи печалби.“

Срещата беше опит да се прекрати бандитската война в това неподходящо за нея време. Тя бе обичайният метод да се разрешават териториални спорове и да се разчистват стари сметки. Преди години струваше на Пао първата му съпруга и любимия му по-малък брат. Но той бе единственият човек, който можеше да уговори съперниците си да приемат промените. Даже най-обиденият враг бе принуден да признае, че превъзхожда всички с интелекта си. Не можеха да не обърнат внимание на предупреждението му. Не и при спомена за комунистическия преврат в Китай.

— Бъдещото ни богатство е в Америка — каза той на съперниците си. — Но докато не се съгласим на взаимни отстъпки, никога няма да натрупаме това богатство. Ще бъдем твърде заети с войната помежду си. Ще привлечем вниманието на американската преса и на полицията. Това ще ни струва пари, хора, даже законни инвестиции.

— И така, предлагам ви решение. Нека да постигнем съгласие и да се развием в Америка, без да се унищожим един друг. Още тук. Сега. В Азия. Без кръвопролития. Не виждам друг начин да избегнем безсмислените и излишни загуби. Казвам ви, братя от древните общества, че компромисът, който предлагам, вече не е въпрос на избор.

А ако конференцията се провали? Лин Пао можеше само да се надява, че този кошмар няма да се превърне в реалност. Но ако това станеше, тогава престижът му в света на древните общества щеше да се изпари за една нощ. Враговете му щяха да го сметнат за глупак. Проницателността му щеше да бъде подложена на съмнения дори в собствената му Триада, която незабавно щеше да му обърне гръб.

Не можеше да претърпи подобен провал и да запази уважението на хората си. Провалът на срещата в Хонконг щеше да бъде наказан със смърт от ръцете на собствените му последователи. Смъртта бе предпочитаното лечение за глупостта на бандитските водачи. На конференцията той не трябваше да губи нито репутацията си, нито териториите си. Нека старият свещеник прочете от Книгата на съдбата и да каже на Пао дали конференцията ще бъде успешна.

Нека старият свещеник подсили вярата му в бъдещето.

В частната си зоологическа градина Лин Пао докосна с пръст пулсиращия нерв в дясното си слепоочие. По дяволите свещеникът! Пао му се гневеше все повече, защото той все още не бе забелязал присъствието му. Вместо това Да-чиен не откъсваше очи от снежния леопард, също като малко момченце, открило за пръв път пениса си. Черният генерал, който избухваше лесно, възприе това безразличие като обида. Беше убивал хора и за по-малко.

Изведнъж го побиха тръпки. Времето внезапно застудя. Нещо неочаквано за март, когато обикновено температурите бяха умерени, а влажността на въздуха напомняше за летните месеци. Потрепери и пъхна ръце в ръкавите си. Беше облечен в памучен халат със златен ширит, който не бе достатъчно топъл за тази внезапна промяна на времето. Краката му мръзнеха в платнените чехли. Кухата очна яма започна да го боли, сигурен знак за разваляне на времето.

Погледна към небето. Вярно, че слънцето залезе, но нощта падна по-бързо от обикновено. Падането на мрака и температурата предвещаваше завръщането на силните ветрове и проливните дъждове от миналата седмица. Основателна причина Лин Пао да привърши работата си в градината и да се прибере, преди да е дошъл потопът. Потрепери и усети, че както никога преди копнее за топлината на слънцето.

Огромният манджурски тигър отдясно стана и започна да скача из клетката си. През две клетки раираният индийски албинос се изви злобно към женската си и я дръпна в басейна. В края на зоологическата градина гарваните подлудяха в бамбуковата горичка. Заподскачаха от клон на клон и заграчиха силно.

Гарвани! Поличба за нещастие. Знак, че ще се случи някакво бедствие.

Изведнъж аборигените се подплашиха. Къдравият изпусна клечките си, после бързо клекна да си ги вземе. Другият мъж, висок, прегърбен човек с почернели зъби, избели очи и запуши уши. „Време е да приключвам тук — помисли си Лин Пао, — преди тези суеверни глупаци да се облеят в сълзи.“

Извади ръце от робата си и тръгна към свещеника. Искаше старецът да го очисти от лошия му джос, донесен от снежния леопард. Искаше свещеникът да очисти сенките, хвърлени от животното върху живота на Пао. Искаше да гарантира успеха му в Хонконг.