Марк Олдън - Силата ТЕ

Обърна глава, сви ръце и изкрещя някаква заповед. Незабавно двама пазачи, слаби тайванци с пончота и високи сламени шапки, профучаха по малкото дървено мостче и притичаха през локвите.

Той им прошепна нещо, после те тръгнаха към клетката на леопарда. Високият, гърбав абориген тъкмо бе отворил вратата на клетката. Дръпна се, когато животното се изправи, озъби се и изви гръб. Аборигените работеха бързо. Единият хвана китките, другият — глезените на свещеника. Сега не бе нужно да уважават стареца. Душата му бе напуснала тялото и бе отишла на по-добро място. Само да хвърлят останките и да свършат с него. Тъкмо това се опитаха да направят гледачите.

Хвърлиха трупа на Да-чиен в клетката и едва не улучиха снежния леопард. Стреснато, животното подскочи настрани и се втурна към отворената врата. Двамата аборигени се паникьосаха. Лин Пао също се стресна и извика:

— Затворете вратата! Това проклето животно иска да ме убие! — Той беше изплашен. Много, много изплашен.

Аборигените наведоха глави под дъжда и се втурнаха като обезумели. Единият посегна към ключовете, увиснали от колана му, а другият — към вратата. Никой нито видя, нито чу тайванците.

Двамата измъкнаха изпод наметалата си 12-калиброви Итака и стреляха от бедро, аборигените полетяха напред и се тръшнаха в клетката. Смъртта им означаваше, че сега само Лин Пао знае за предсказанието на свещеника. Докато си мислеше за това, снежният леопард изскочи от клетката и се втурна към него.

Пазачите стреляха едновременно. Единият изобщо не улучи бързото животно, изпочупи плочките и опръска Лин Пао с вода. Изстрелът на другия счупи гръбнака на леопарда и той се строполи на земята. Немощен и умиращ, снежният леопард продължаваше да драска по мокрите плочки и с последни сили се придвижваше през потъмнялата от кръвта му вода към Лин Пао.

Объркан от страх, мъжът отстъпи назад, а тайванците убиха снежния леопард. Пао не можеше да контролира дъха и сърцебиенето си. Притисна с ръце слепоочията си, за да спре лудото пулсиране. Отпусна ръце чак когато пулсът му се позабави.

Свободен. Той беше свободен. Повтори си няколко пъти тази дума. Свободен. Отново контролираше живота си.

Защото само той знаеше за думите на стария свещеник.

Разтрепераният Пао мина покрай тайванците и застана пред клетката на снежния леопард. Затвори око, подуши миризмата на животното и се вслуша в дъжда, сипещ се върху металния покрив. Беше намразил снежния леопард още от момента, когато го получи. Защо?

Е, чувствата му към животното вече нямаха значение. Онова, което имаше значение, беше, че чрез убийството му избегна присъдата на съдбата. Или само премахна една-единствена брънка от веригата на съдбата?

Отвори око, вдиша дълбоко и посегна към решетките на клетката. Стисна ги с всичка сила. Той беше Черният генерал и неговата съдба винаги се намираше в собствените му ръце. Винаги. Момчето, което трябваше да го убие, имаше още много да научи.

Лин Пао се обърна към тайванците и със силен, уверен глас им каза какво иска от тях.

Ню Йорк

Губернаторският остров е един от трите малки острова в нюйоркското пристанище на юг от Манхатън. Тъй като там е резиденцията на американската брегова охрана, посещенията се допускат само през уикендите в топлите летни месеци. Груповите обиколки са позволени само с предварително разрешение от администрацията на бреговата охрана.

Островът е получил името си през 1698 година, когато нюйоркският съвет го е отделил „за ползване и квартира на губернаторите на Негово Величество“. Освен че подслонявал колониалните губернатори, той бил и ловен резерват, ферма за овце, състезателна писта и карантинна станция за имигранти. С гористите си местности, колониалните колиби и къщите от деветнадесети век Губернаторският остров си остава една от частите на Ню Йорк, която най-много прилича на провинциално селце.

Други забележителности са укрепленията Форт Джей и замъкът Уилямс, построени през деветнадесети век, за да защитават Ню Йорк от атаките на британския флот. По рововете са изправени оръдия, които никога не са стреляли в битка. Британската заплаха никога не се осъществила реално. Оръдията се използвали само за учебни стрелби и отбелязване на тържествени случаи.

Губернаторският остров продължава да е защитна преграда, но при условия, познати на ограничен кръг хора. Тук се охраняват свидетели на федерални престъпления, особено на онези, свързани с организираната престъпност.