Марк Олдън - Силата ТЕ

След като дадат показания във федералните съдилища в Манхатън, някои свидетели се включват в Програмата за защита на свидетели към Министерството на правосъдието. Тя включва нова самоличност, ново жилище в Америка или в чужбина, а в някои случаи дори и пластична операция. Наречена също Програма за псевдонимите, тя си има и своите критици, които твърдят, че защитата на свидетелите може би е недостатъчна. Критиката е отправена и към хора, които, докато са под защитата на правителството, продължават да извършват престъпления — обири на банки, измами на борсата, подпалване на пожари, изнасилвания и убийства.

Програмата за защита на свидетелите обаче ще продължи. Изглежда никакви критики и противопоставяния няма да успеят да я прекратят. Престъпниците ще получават защита в замяна на свидетелски показания срещу съучастниците си. А някои етични въпроси ще бъдат забравени и оставени без отговор.

Програмата ще продължи, защото съдействието на свидетелите си остава основен източник за информация при разрешаване на проблемите с престъпността.

Късно следобед Франк ди Палма пристигна пред входа на двуетажна тухлена сграда на Губернаторския остров и позволи на двама американски шерифи да го обискират.

— Не нося — каза той.

Те знаеха, че е така, знаеха и кой е, но все пак го опипаха.

Единият шериф беше млад, широкоплещест пуерториканец, почти без врат. Носеше кафяво пилотско яке, избелени джинси и черни каубойски ботуши със сребърни носове. В едната си ръка стискаше чешки автомат „Скорпион“, дулото стърчеше от рамото му.

Партньорът му беше слаб чернокож на средна възраст. Кафявите му очи изглеждаха дружелюбни, но първото впечатление лъжеше. Носеше сив фланелен костюм и бежов шлифер с памучна подплата. Беше въоръжен с автомат „Берета 12S“. В края на зимата и двамата бяха без шапки. Носеха черни кожени ръкавици. Не говореха празни приказки. Ди Палма си помисли, че пуерториканецът прилича на обвиняем, а другият — на офицер.

Франк ди Палма беше около четиридесет и пет годишен, едър, висок метър и деветдесет, с орлови очи, сива коса и плоско лице — грозно, но привлекателно заради самоувереността, която излъчваше. Втората му съпруга казваше, че малко зловещото му излъчване било много секси. Изкара двадесет години като нюйоркско ченге, пенсионира се с лейтенантска пенсия и леко накуцване, което му напомняше, че светът на престъплението, по думите на Реймънд Чандлър, не е много приятен. През последните три години работеше като репортер в голяма телевизионна мрежа.

Дойде, на Губернаторския остров, за да си поговори с бившия си партньор, детектив от Ню Йорк на име Грегъри ван Руутън, който сега беше свидетел под закрила. За да избегне затвора, той даваше информация за американските операции на Лин Пао, китайски наркотрафикант, известен като Черния генерал. Като правило контактите с информаторите се ограничаваха само до членове на семействата и адвокатите им. Ди Палма заобиколи това правило. Или по-скоро Ван Руутън го заобиколи, като заяви в Министерството на правосъдието: „Е, ако не стане както искам аз, няма да разберете каквото знам“. Той искаше лична среща с Франк ди Палма, и то веднага.

Репортерът не беше добре дошъл на Губернаторския остров. ФБР и ОБН (Отделът за борба с наркотиците) не искаха защитеният им свидетел да говори с пресата. Колкото по-малко се знаеше за Ван Руутън, толкова по-добре. Медиите не подозираха нищо за ареста му и федералните предпочитаха това да си остане така. И сега се появяваше Франк ди Палма, готов да вдигне врява до небето, или поне така изглеждаше.

Той бе помолен да „сътрудничи“, като доброволно откаже срещата с бившия си партньор. Попита ги: „Че защо, по дяволите, трябва да го направя“. Тогава го помолиха да поговори с прокурора. Не пожела. Дали не иска да вечеря с прокурора? Отново не. Срещата със свидетеля щеше да се състои. Ако това беше проблем за ФБР или за ОБН, трябваше да си поговорят със самия защитен.

Най-накрая му се обади латиноамериканка с леден глас, която се представи като говорител на ФБР. Упрекна го за това колко бил несговорчив, но той я прекъсна:

— Мисля, че те обичам. Току-що забелязах, че гащите ми мърдат.

Тя тресна слушалката.

Ди Палма нямаше да бъде притискан и нямаше да попречи на полицейското разследване. Като ченге и той беше получил своя дял от неприятностите на жадните за слава глупаци. Така че се обади на прокурора Логан Пийл и обеща да запази мълчание за предстоящата си среща с Ван Руутън. Срещата беше лична, съвсем частна. Нямаше да излезе на екрана.