Марк Олдън - Силата ТЕ

И най-голямото от всички нещастия го сполетя в Ню Йорк. Един детектив от полицията, който редовно прехвърляше контрабандно парите на Пао на тайни банкови сметки отвъд океана, се предаде на федералните власти. Ако не дадеше информация за операциите на Триадата, ръководена от Лин Пао в Америка, го грозяха четиридесет години затвор. Детективът знаеше как да се грижи за себе си. Поради това Черният генерал знаеше какво да очаква.

Детективът беше интелигентен, изобретателен, смел и алчен. Преди две седмици той и един негов приятел бяха занесли 1,8 милиона долара пари на Триадата в Атлантик Сити. Там загубили 1,5 милиона на рулетка и блек джак. Хората на Пао екзекутираха приятеля. Но детективът, за да запази живота си, се предаде на агентите от Отдела за борба с наркотиците.

Какво точно знаеше детективът за Черния генерал? Знаеше за наркотрафика и маршрутите в Северна Америка, за интересите му в рекета и проституцията в много градове. Знаеше за убийствата, извършени в Америка, и за борбата за надмощие между Триадите. И, разбира се, знаеше как се перат парите на Пао. Ето защо детективът бе като прозорец към Рая за американските власти, които отдавна мечтаеха да преустановят дейността на Пао в страната си. Той бе отговор на молитвите им.

За Черния генерал този удар бе съвсем ненавременен, защото съвпадна с неясните действия, които замисляше кръстникът на Анджела Рамос. И двата случая можеха да осуетят неговите операции в САЩ. И двата можеха да намалят значението на Триадата му в тази страна, най-доходния пазар на света. И двата можеха да доведат до жестока борба със съперниците му, които горяха от нетърпение да го изместят от земята, наречена „Златната планина“.

Само информацията, че китайците са превзели от италианците търговията с хероин в Ню Йорк, превръщаше детектива в безценна перла за американската полиция. Но дали те знаеха какъв костелив орех може да се окаже този детектив? Доста приятен и очарователен на пръв поглед, той всъщност беше коварен и опасен. Американците щяха да си имат проблеми с него. Първият им проблем бе да го опазят жив, за да може да свидетелства срещу Лин Пао. За да постигнат това, те го държаха под двадесет и четири часова охрана на едно място, което се смяташе за непревземаемо.

Лин Пао се забавляваше с вярата на американците в собствената им мощ. Смееше се, когато му разказваха за хвалбите им: „Никой не може да приближи и на километър от този тип, без задникът му да хвръкне във въздуха. С нас той е по-неуязвим отколкото президента с тайните служби. Нашият човек ще се яви в съда и здравата ще накисне онзи китаец“.

Американците бяха твърде самоуверени хора. Само час след като детективът влезе в своята тъй наречена крепост, Лин Пао вече знаеше къде се намира тя. Знаеше и как федералните шерифи, агентите от Отдела за борба с наркотиците и от ФБР го охраняват денонощно. Знаеше даже и с какво е поискал да се храни детективът по време на пленничеството си.

Връзките на Черния генерал с тайванското правителство му даваха власт по целия свят. Само трябваше да вдигне пръст и в Бирма умираше някой туземец от Шан, някой банкер в Сан Франциско, собственик на ресторант в Париж или федерален агент в Далас. Всеки, който си мислеше, че той не може да убие детектива, беше невероятно тъп.

Лин Куанг Пао беше преминал шестдесетте, мъж като бик, с голяма бръсната глава, плосък нос и черна превръзка над избитото дясно око. Празната дупка все още го болеше, макар че беше минало много време, откакто загуби окото от ръцете на убийци, наети от една жена, на която той се доверяваше и я обичаше. Лявата му ръка също я нямаше. Беше я заместил с протеза, покрита с черна ръкавица. На тази китка носеше гривна от човешка кожа, от кожата на жената, чийто опит да го убие му струва окото и ръката. Той беше Драконова глава, водач на Триадата, наречена Змия сто стъпки, по името на тайванската змия, чието ухапване беше толкова смъртоносно, че жертвите й умираха, преди да успеят да изминат сто стъпки.

Той съчетаваше необикновената си енергия и издръжливост с желязна воля. Зад безцеремонността му се криеха висок интелект и невероятно самообладание. Арогантен и безкомпромисен, той ненавиждаше слабостта у другите. Изстрадваше обидите по-силно от другите хора и в резултат на това можеше да избухне в ужасяващ гняв. Тогава бе способен да унищожи всеки, който му се изпречи на пътя, и то без причина, тъй като се ръководеше единствено от гнева. Думата на Пао бе закон в неговата Триада; заповедите му трябваше да се изпълняват безпрекословно.