Марк Олдън - Силата ТЕ

За секунди излезе от бараката, спря само за да заключи външната врата с дубликат от оригиналния ключ, който бе измъкнал по-рано от чантичката. Ръцете му трепереха; едва успя да уцели ключалката. После, обезумял от страх, мина край закръгления пазач с огромни уши, който стоеше на входа. Не обърна внимание на поканата му да изпушат току-що свита цигара от ливанска марихуана, примесена с опиум.

Минути по-късно в бараката за инструменти вече беше по шорти и чорапи до коленете. Наведе се до прозореца и погледна пожара. За миг нищо друго нямаше значение; страхът изчезна напълно. Гледаше пламъците, а тялото, умът и душата му се изпълваха с щастие. А когато беше щастлив, нямаше време да се страхува.

Пламъкът обви бараките със страхотна скорост. Проблесна през сутерена и яростно се разгоря на втория етаж. В сградата настана хаос и ужас. Жените пищяха истерично и викаха Бог и Девата да ги спасят. Никаква молитва обаче не можеше да свали решетките от прозорците или да отвори заключената врата.

Някои жени скочиха от прозорците на втория етаж. Размахваха ръце във въздуха и падаха върху подгизналата от дъжда червена пръст. Няколко жени се втурнаха към огъня, а Леон Баколод си помисли: „Не ви чака нищо добро, малки дами. Каквото ще бъде, ще бъде“.

Заграждението от бодлива тел се напълни с хора; с пазачи, засенчили очи срещу пламъка; с насълзени жени, които се прегръщаха; с администратори, които лудо размахваха ръце и издаваха заповеди. Баколод си помисли, че лаят на кучетата придава странен нюанс на този музикален съпровод. Ухиленият подпалвач нежно дръпна пениса си. Това беше добре. Определено беше най-доброто му постижение.

Облече униформата си, взе червената кожена чантичка и извади портфейла си, ключовете и броеницата. После пак пъхна ръка в чантичката и изпита едно от най-тежките разочарования в живота си. Толкова се ужаси, че едва не припадна. Пое си дъх, падна на колене и започна да уринира в гащите си. Догади му се.

Чантичката беше празна. Беше оставил часовника си в горящите бараки.

Тайпе, Тайван

Тъй като обожаваше гордия им дух, Черният генерал отглеждаше тигри.

Държеше големите котки в имението си, луксозен комплекс от двуетажни сгради с плочести покриви, свързани с градини и дворове върху тучните зелени хълмове на планината Йангминг. Казваше се Лин Куанг Пао и тигрите бяха пленили ума и душата му.

За да изучава тези животни, той бе лагерувал на открито в горите и джунглите на Източна Азия. На остров Ява бе заснел как дебнат плячката си. В Индия ги бе скицирал как се носят из зелените масиви. В Китай беше записал стоновете и мяукането им, звуци, които показваха, че те са доволни.

Тигрите, както научи Лин Пао, бяха самотни ловци, чиито силни, подвижни гръбнаци и мощни задни крака им позволяваха да скочат бързо върху жертвата си. Те захапваха тила и вкарваха един остър кучешки зъб в гръбначния стълб. Смъртта настъпваше моментално.

Тигърът достига зрелост на тригодишна възраст, храни се с трийсет килограма месо на ден и не обича горещините. Женските общуват с мъжките на всеки две години, раждат до шест зверчета, от които оцеляват само половината. На седем месеца зверчетата започват да ловуват сами.

Лин Пао беше твърде проницателен и оценяваше някои качества у другите котки. Бързината на читата го впечатляваше, също и скоростта на риса, който беше толкова бърз, че със скок във въздуха можеше да хване нисколетящи птици. Имаше и една безмилостна амбиция у младите лъвове, които на групи по два или повече, водени от гордостта си, убиваха или прогонваха царстващите мъжкари. После убиваха малките и се съвкупяваха с обърканите лъвици. По този начин младите лъвове създаваха и увековечаваха собствената си социална система, като й вливаха млада кръв. Черният генерал се възхищаваше от тази брутална сила на волята.

Тигрите обаче си оставаха любимци на Лин Пао. Той оценяваше тяхната самостоятелност; тигрите ловуваха сами. Отпускаше се, докато ги гледаше как обхождат тихо клетките си. Не се уморяваше да съзерцава красотата им. Жълто-зелените очи, закривените нокти и червеникавокафявата козина с тъмни вертикални ивици бяха магия, която го бе обсебила от години. Като много китайци и той всеки ден пиеше по чаша вино от тигрова кост като оздравителен тоник. Никоя от вещите на Черния генерал не му доставяше такава радост като тигрите.

В началото на март му подариха женски снежен леопард, хванат в северните планини на Народна република Китай. Може би Лин Пао се обърна към божествата, които почиташе, или пък се посъветва с духовните медиуми, наречени дангки , както правеше в миналото. Може би те му предсказаха нещо за живота и бъдещето. И го караха да отхвърля този подарък.