Марк Олдън - Силата ТЕ

След като набързо прикрепи малка ключалка върху вратата на хладилника, Баколод покри ръбовете на вратата с кафяви лепенки. После повика трима пазачи и достави уредите на мястото им с две ръчни колички. Този хладилник може би им се бе сторил по-тежък от другия, но те не се оплакаха.

Издърпа тялото на Елизабет Куан от хладилника върху пода. Тя беше вкочанена, замръзнала в утробно положение. А пък вонята… Дребната китайка не само се разлагаше. Тя бе изпразнила вътрешностите си и бе изцапала хладилника отвътре. Дъното на отделението за храна бе кафяво от изпражненията й. Задната страна и стените бяха почервенели от кръвта и. Заради всичко това Баколод сигурно нямаше да се храни няколко дни.

Но мисълта за пожара го обзе изцяло и топките му пламнаха.

По-възбуден отколкото през цялата нощ, ухиленият Баколод поля ъглите на стаята с тънка струйка бензин, поля черчеветата на прозорците, стълбата и две дърводелски магарета. Плисна малко на вратата и изсипа останалото върху бояджийските комбинезони, разхвърляни край готварската печка. После взе кутия терпентин и изля по-голямата част от него по стените, като внимаваше да не залее роклята си. Роклята на Елизабет Куан. Останалото изля върху самата Куан, върху косата, гърба и бедрата й.

А сега да се погрижи за Света Анджела. Дългата й плитка, мокра от разредителя, подсети Баколод за нещо. Само от мисълта за него той се изпразни под роклята. Тихо се изкикоти. Той беше едно дяволски умно копеле.

Взе една отвертка, отвори кутия терпентин и изля съдържанието й върху косата, лицето и гърба на Анджела Рамос. След като свърши, клекна зад мъртвата жена и се взря в нея за няколко секунди. Поклащаше се леко и тихо си тананикаше. Въздъхна, пресегна се за пазарската торба и се изправи на крака. Забавата щеше да започне. Ето това чакаше от толкова време.

Извади от торбата пакета „Голоаз“ и кутия кибрит, запали една от френските цигари и сви назад капака на кибритената кутия. Клечките се показаха. Още едно дръпване, за да може цигарата да се разпали. После пъхна незапаления край зад главичките на клечките и остави кутията до стената. Постави подобни запалки и върху черчевето на прозореца, на стълбата, на ръба на отворена кутия разредител и до вратата. Пет бавно горящи фитила. Триминутни фитили. Достатъчно време, за да може Баколод да се измъкне от бараката преди началото на пожара.

Но първо.

Запали един последен „Голоаз“, вдиша дима, после се наведе и го пусна върху обляната с терпентин коса на Анджела Рамос. Малки сини пламъчета тръгнаха по плитката, после обхванаха раменете, косата и лицето й. Напълно възбуденият Баколод бръкна под роклята си, сграбчи пениса си с две ръце и започна да мастурбира с бесен ритъм. Свърши за секунди, олюля се, пое си дълбоко въздух и беше толкова щастлив, щастлив, щастлив.

Той избърса ръце в роклята си и тръгна несигурно към вратата. Изведнъж спря на място. Чантичката му. Не беше свикнал да носи чантичка. Исусе, за малко щеше да я забрави. Къде, по дяволите, изпусна това дяволско нещо?

Така. Хвърли я на пода, защото бързаше да очисти Рамос. И веднага се зае да пали пожара. Опипването в тъмното не беше лесна работа, но най-накрая намери чантичката.

Лош късмет. Тя бе паднала върху метална кутия и се беше отворила от удара. Монети, портфейл, броеница, ключове, всичко се бе разпиляло в шибаната метална кутия. Обезумелият Баколод падна на колене и започна да рови с треперещи ръце из разпилените пирони, болтове, отвертки и клещи. Ровеше във всички посоки в безумен опит да открие вещите си. Когато откриеше нещо, веднага го пъхаше в чантичката си и едва сдържаше сълзите си. Не трябваше да си позволява това забавяне.

Буум!

Звукът се чу отляво. Баколод го разпозна веднага и се ужаси. Погледна през рамо и видя тялото на Анджела Рамос обвито в пламъци. Изведнъж я намрази толкова, че ако можеше, щеше да я убие отново. Намрази я, защото пламна страшно бързо, по-бързо отколкото той беше преценил. Намрази я, защото след секунди цялата кухня щеше да избухне в пламъци.

Гледаше с болезнено възхищение как езиците на оранжево-сините пламъци тръгват от трупа на Анджела Рамос и плъзват по пода. Беше преценил, че бараките ще изгорят за минути; бяха направени от стар, изсъхнал дървен материал. Но не смяташе, че ще е вътре, когато това стане. Грабна чантичката от пода и затръшна вратата след себе си. Хукна по коридора, като полагаше огромни усилия да не се препъне с неудобните си обувки.