Марк Олдън - Силата ТЕ

Когато телефонира на кръстника си няколко минути по-късно, той й каза:

— Става дума за Черния генерал. Знае какво сте запланували с госпожица Куан и се зае да го предотврати. Първата му стъпка бе да притисне Арбенз да се оттегли. Втората му стъпка ще е насочена срещу теб, госпожица Куан и мен. От сега нататък е най-добре да внимаваме.

Анджела го запита какво знаят те и как Черният генерал е разбрал за връзката между нея и Елизабет. Как е разбрал?

— Гадна работа е Черният генерал — продължи кръстникът й. — На два пъти сме кръстосвали шпаги. Споменала си на Гринго за Елизабет Куан и най-вероятно те са му подслушвали телефона. Обзалагам се, че някое мекере от „Таалтекс“ те е наблюдавало и на генерала е докладвало. Днес следобед хората отвлякоха шестгодишния син на Гринго. После му пратиха бележка, с която му заповядаха да се държи настрани от теб. Да те изостави незабавно.

Анджела въздъхна:

— Не знаех.

— Дясното ухо на момчето било прикрепено към бележката. Ако Гринго не изпълни заповедите на Черния генерал, всеки ден ще получава по някой орган на момчето.

Тя затвори очи.

— Света Дево, прости ми за нещата, които току-що му наговорих.

Кръстникът й продължи:

— Напразно губене на време е да се тормозиш за минали неща. Сега на въпроса — Черният генерал заплаши и мен. Трябва да престана да те подкрепям срещу „Таалтекс“ или да си нося последствията. Дадоха ми три дни да реша. Нахално копеле! Представи си — да заплашва някого с моето положение. За щастие аз нямам жена и деца, за които да се притеснявам.

Но съществуваше Анджела и той трябваше да я предпази от всякаква беда, защото иначе щеше да се чувства безкрайно виновен. Беше започнал да я обича като свое дете. Нищо не трябваше да й се случи. Ако тя пострадаше, той щеше да се бие с Черния генерал със зъби и нокти.

Анджела каза, че се чувства ужасно, задето е проклела Арбенз и заради това, че е въвлякла кръстника си в цялата тая каша.

Той я успокои:

— Обещах на баща ти, Бог да го прости, че ще се грижа за теб, и възнамерявам да спазя обещанието си. Колкото до мен, вървя по пътя, който ми подсказва провидението, и при всички положения скоро ще се наслаждавам на блажената си почивка в Америка, далеч от интриги, машинации и постоянни конспирации, които правят живота тук, в Хонконг, толкова привлекателен и отвратителен. — Между другото той имаше инструкции за Анджела.

Тя каза, че ще телефонира на Гринго Арбенз, но кръстникът й я прекъсна:

— Ще телефонираш в ада. Телефонът на Гринго не е чист. Винаги ли трябва да си толкова опърничава?

Когато тя се извини, той продължи:

— Всичко е простено и забравено. Нека сега планираме стратегията си. След като получиш информацията за Черния генерал от госпожица Куан, незабавно трябва да я донесеш в Хонконг. Не я пускай по пощата. Не я предавай на друг. Не казвай на никого за тази информация.

Анджела го попита:

— Той няма ли да те наблюдава?

— В никакъв случай не подценявам Черния генерал, но за тридесет години в Хонконг се научих да си затварям очите и да интригантствам не по-зле от тях. — Като начало той възнамеряваше да предаде информацията на госпожица Куан на един свой приятел в Ню Йорк. Приятелят му бил много известен телевизионен журналист, доста добър при това. Преди няколко години, когато американецът бил полицай, кръстникът на Анджела му спасил живота. Сега дошло времето журналистът да му върне услугата.

Тя попита дали на американеца може да му се вярва и кръстникът й отговори, че може. Жената и дъщерята на американеца били убити от китайски наркотрафиканти, нещо, което никой не забравя. Освен това пресата на янките обичала да одумва великите си мъже. Изобличи Черния генерал и така ще изобличиш шефовете на „Таалтекс“ или тези, които са създали условия за прането на пари.

Кръстникът на Анджела продължи:

— Американският ми приятел, Господ да го благослови, обича да изобличава престъпленията на силните на деня. Смятам, че интересът му към една компания, която търгува с наркобарон и осакатява деца, няма да е временен. И ако съм прав, интересът на страната му към тази история трябва да предизвика интерес по целия свят. След това на „Таалтекс“ и на Черния генерал ще им е доста трудно да предприемат нещо срещу нас.

Междувременно Анджела била изложена на огромна опасност, каза той. Трябвало да напусне Филипините. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

Тя въздъхна:

— Аз не съм Рамбо. — Не беше смела и определено не бе щастлива от това, че Черният генерал се е намесил в живота й. Но имаше дълг към мъртвите си сестри и макар да й се искаше да избяга, не можеше да го направи. Две седмици, каза, после щяла да помисли за заминаване.