Марк Олдън - Силата ТЕ

Може би бяха предупредили Пао, който се гордееше с независимостта си, че снежният леопард ще определя мислите и действията му през целия му живот.

Животното бе подарък от нов делови партньор и не можеше да бъде отказано, без това да обиди дарителя. Тъй като той доставяше на Лин Пао 300 килограма суров опиум седмично, здравият разум диктуваше да приеме щедрия му дар. Както се оказа, снежният леопард беше великолепно същество с дълга, сивкавобяла козина и тъмни петна. Наистина чудесно, помисли си Пао. Най-подходящият подарък.

Новият му партньор беше армейски генерал от Народна република Китай, слаб човек с изпито лице, който от скоро беше назначен в китайската провинция Ксинджиянг. Разположението на Ксинджиянг на пакистанската граница позволяваше на изтощения генерал да прави каквото си иска. Позволяваше му да отклонява дивизионните доставки към афганистанските партизани, за да могат те да ги използват във войната си срещу руските нашественици.

Те му плащаха със златни южноафрикански монети и със златни кюлчета; генералът вярваше, че златото е ключ, който отваря всички врати. Част от златото той превеждаше в банки в Макао, Панама и Цюрих. Остатъкът инвестираше в онова, което със сигурност възприемаше като безотказно печелившо начинание — пакистанска фабрика за хероин, произвеждаща 100 килограма суров опиум дневно.

Снежният леопард още в началото създаде неприятности на Лин Пао. Нервен и плашлив, той шибаше с опашка винаги когато гледачите минеха край него. Загуби апетита си в плен. Беше уморен и измъчен. Лин Пао реши, че на животното му липсва студеният планински въздух, с който е свикнало, и инсталира скъпа климатична инсталация в клетката. Имаше и разноски за лекари и допълнителни гледачи; този тъй наречен подарък му струваше доста пари и търпение.

Присъствието на леопарда смущаваше иначе спокойните тигри, които сега непрекъснато обикаляха из клетките си, ядяха нередовно и плашеха гледачите. Големите котки с постоянния им рев вече не бяха източник на спокойствие за Лин Пао. Дали снежният леопард не беше лошо предзнаменование? Дали заспалите нещастия не се пробуждаха?

Лин Пао беше азиатец. Възгледът му за света представляваше смесица на вековните религиозни и социални обичаи със здравия разум. Вярваше в свръхестественото и се страхуваше от непознатото. И беше свързан с хиляди богове. Резултатът от това бе дълбокото убеждение, че животът се контролира от сили, по-могъщи от човека.

Дали снежният леопард не беше лошо предзнаменование? Дали заспалите нещастия не се пробуждаха?

След дълги наблюдения и размишления бе принуден да признае, че откакто получи снежния леопард, наистина изстрада доста. Нещата, които му се струпаха на главата, му внушаваха, че вече не е галеник на съдбата. Нещастията му биха разстроили един по-слаб човек.

Миналата седмица поръча смъртта на две филипинки в Манила, преди те да успеят да го свържат с американската корпорация, която переше парите му. Като чу, че жените са унищожени, остана доста доволен. Особено за Анджела Рамос, която беше една доста вредна дребна немирница.

Хората му в Манила най-накрая бяха сложили край на лудориите й. „Бъдете внимателни и прецизни в действията си“ — беше ги посъветвал Пао. И те предизвикаха пожар, за да скрият всички следи, че Рамос е била убита. Официалното мнение бе смърт при злополука. Сега основният проблем е решен, така го увериха хората му.

Оставаше кръстникът на Анджела Рамос. Той не обърна внимание на предупреждението да стои настрани от делата на Лин Пао и се захвана да разследва смъртта на кръщелницата си. Подобна инициатива не беше изненадваща; такъв неразбран и гаден дребосък като кръстника на Анджела Рамос не можеше да бъде сплашен лесно.

А бъдещите му планове за кампания срещу Лин Пао в американската преса бяха стратегия, която можеше да се окаже унищожителна за Пао. Кръстникът трябваше да бъде ликвидиран, и колкото по-скоро, толкова по-добре. Това обаче нямаше да бъде лесно. Той беше спокоен, самоуверен човек, а такива хора като тихите води бяха дълбоки и опасни.

Още скорошни нещастия за Черния генерал — конфискацията на хероин за десет милиона долара в Амстердам от холандската полиция и Интерпол; трима членове на Триадата намушкани в Марсилия от членове на конкурентна банда; в Лондон Скотланд Ярд му конфискува оръжие, предназначено за ИРА на стойност един милион долара; в Сидни негови съперници отвлякоха управителя на най-големия му игрален дом.