Марк Олдън - Силата ТЕ

Изнервеният младеж каза:

— Сигурен ли си? Бърлин ще надуе гайдата и всички ченгета ще хукнат по петите ни. Моите момчета ще ги задържат, ако наредиш.

Мълчаливият Тод погледна към Ди Палма, който отсече:

— Никаква съпротива. Не мисля да откупувам пет минути живот за Жан с цената на техния живот. Просто ще опитаме да се справим с Бърлин и с тайванската полиция.

Не забеляза усмивката на сина си.

Между другото Бенджи беше прав. Секунди по-късно мъжки глас, който се представи за тайвански полицейски капитан, заговори на английски по радиостанцията и нареди на Ди Палма, нарече го по име, да се предаде. Ако не го направи, той и хората с него рискуват да бъдат застреляни на място. Когато Франк отказа да отговори, капитанът каза:

— Тръгваме след вас.

Ди Палма бе твърде уморен. От тревоги за Жан не успя да поспи в самолета. Страхуваше се да попита Тод за съдбата й. Докато нямаше информация, тя все още беше жива в съзнанието му.

Бенджи и другите момчета от „Нефритовите орли“ нямаха проблеми със съня. Ди Палма реши, че те могат да спят и прави в хамак. Тод изкара пътуването сам в задната част на самолета, седеше до аварийния изход с един от средно дългите мечове на баща си.

Франк знаеше, че той се подготвя духовно за битката. Подготвя се да отмъсти за онази ужасна нощ преди четиристотин години.

Дейв Стам стана верен почитател на Тод. След като видя уважението, което внушаваше на „Нефритовите орли“, Стам се опита да разпита Ди Палма за него. Той обаче отказа да разговаря за сина си.

Междувременно сприхавият Нелсън Бърлин не обръщаше внимание на спътниците си. Гледаше свирепо всички, които се приближаваха до него, ругаеше изнервените пилоти и през повечето време от полета стоеше заключен в малката тоалетна, където от яд накъса дузини тоалетни кърпички. Когато спътниците му получеха зов от природата, им трябваше доста време да го убедят да отвори вратата.

По време на пътуването Ди Палма започна да променя отношението си към Бенджи. Хлапето беше главорез, дума да няма, но израстваше пред очите му. Харизма е изтъркана дума, но то притежаваше именно това качество. Момчетата от бандата с готовност го следваха навсякъде. Само с няколко телефонни обаждания той убеди двадесет и пет хлапета да тръгнат срещу Лин Пао. Те, изглежда, не се притесняваха от това, че може да ги убият. Не е чудно, че силите на реда си имаха доста проблеми с азиатските престъпници.

Предпочитайки по-малък екип, Ди Палма го помоли да вземе шестима от най-добрите. Бенджи му заяви, че всички искали да си опитат късмета с Лин Пао и да отмъстят за избитите си другари. Били готови да заплатят и с живота си. Независимо дали щяха да спечелят, или да загубят, хлапетата показаха дълбока вярност. Ди Палма не беше виждал такава сила даже сред полицаите.

Колкото до Бенджи, чувството му за хумор се равняваше на смелостта му. Той каза на Франк:

— Моята представа за работа в екип е много типове да правят каквото им казвам.

В кадилака Бенджи се заслуша в думите на уплашения шофьор, който говореше на кантонски, после преведе на Ди Палма:

— Казва, че хората на Пао дебнели в дворовете, в градините и около главния павилион. Казва, че това вече не било тайна. Пао се страхувал от Тод. Не искал никакви хлапета в имота си.

— Ами Жан? — попита Ди Палма. — Знае ли нещо за нея?

— Казва, че гвело била доведена в къщата преди четири часа. Една червенокоса жена с болничен халат.

Ди Палма едва намери сили да изрече:

— Жива ли е?

Бенджи попита шофьора и отговори:

— Не знае. Не се забърквал в такива неща.

— Жива е — успокои го Тод. — Но Лин Пао се готви да започне да я измъчва.

Ди Палма нареди:

— Да вървим. Не мога да стоя тук и да я оставя да умре.

Тод сложи ръка на рамото му и посочи към небето. То бе започнало да притъмнява. Все едно че още беше нощ. Най-напред Ди Палма си помисли, че е под въздействие на разликата в часовите пояси. Тръсна глава. После всички в колата усетиха студения вятър.

Само преди секунди времето беше меко, а сега бе почти като зима. Бенджи и другите момчета, които бяха свалили якетата си, пак ги облякоха. Ди Палма се сгуши в палтото си. Само Тод седеше спокойно.

Франк погледна към сина си и потрепери. Не от внезапния студ, а защото разбра какво става с момчето. Бенкай и Айки-рио го обсебваха. С притворени очи Тод гледаше право напред. Стисна по-здраво меча си.

Внезапно върху колата се изсипа пороен дъжд. Сякаш по купето удряха с чукове. През стъклата не влизаше никаква светлинка. Шофьорът си запуши ушите и изстена, люлеейки се напред-назад. Неспокойният Ди Палма не сваляше очи от сина си.