Марк Олдън - Силата ТЕ

Ди Палма се обърна и видя сина си да вдига кървавия меч и да напада ужасения Лин Пао. Бойният вик на момчето огласи мазето. То завъртя четиристотингодишния меч в страхотна дъга и отдели бръснатата глава на Пао от тялото му.

Докато хладният дъжд ромолеше в двора, Жан, облечена с болничния си халат и със сакото на Ди Палма, се притискаше до него. Двамата стояха изправени срещу Нелсън Бърлин, Дейв Стам и няколко въоръжени тайвански полицаи. Един полицай държеше меча и бастуна на Франк.

Тод стоеше на верандата зад баща си и гледаше трупа на Бенджи, положен върху бамбуковото канапе. Около него лежаха три мъртви тигри, убити от полицаите. Ревовете на останалите тигри се чуваха в главния павилион, те неспокойно бродеха напред-назад, събаряйки антични предмети на изкуството и мебели. В момента полицаите като че ли смятаха да ги пуснат от къщата.

Усмихнатият Нелсън Бърлин опипа червеникавобелия кичур коса над едното си ухо, после посочи към трупа на третия и последен „Нефритов орел“.

— Срамота. Опита се да избяга, също като вас тримата, и не успя. Така поне ще пише в официалния доклад. Гейм, сет и мач, господин Ди Палма. Предполагам, че сте очистили Лин Пао.

Ди Палма прегърна Жан.

— Той е мъртъв.

— Добре, тук няма да си спечелите приятели, това поне е сигурно. Аз ви предупредих. Казах ви, че е лесно да влезете, но ще ви е много трудно да излезете.

— Ти ли заповяда на полицаите да убият това момче? — Засраменият Дейв Стам дръпна шапката ниско над очите си.

Бърлин погледна към мъртвия „Нефритов орел“, после пак към Ди Палма.

— Да кажем просто, че обичам да си върша работата докрай. Онези тримата, които оставихте на самолета, също са мъртви. Някой бе нарекъл тайните „мръсни неща“ и аз съм съгласен с това. Струва ми се, че са нещо лично. Онова, което ти и приятелите ти знаете за мен, ще си остане тук.

— Искаш да кажеш, че ще ни убиеш? — попита Франк.

— Сбогом, господин Ди Палма, госпожо Ди Палма. — Бърлин погледна към Тод. — И на теб, млади господине. Ти си доста буйно момче. Вярвам, че светът ще е по-добре без теб.

Дейв Стам пристъпи напред и хвана лакътя на Бърлин.

— Мисля, че правиш грешка. Ди Палма не е някой глупак, когото ще забравят две секунди след смъртта му. Мисля, че трябва да поговорим за това, да постигнем споразумение с него.

Бърлин не погледна към шефа на охраната си.

— Стам, ти си безгръбначен като спагети. От сега нататък вече не работиш за мен. Не ми харесва това, че защитаваш Ди Палма.

— С него сме професионалисти. Знаем правилата на играта. Когато се сблъскаш с неразрешима ситуация, пускаш в действие юмруците. Решението на един проблем невинаги включва изчезването на човека.

— Сбогом, Стам. Приятно пътуване до Ню Йорк.

Той погледна към Ди Палма.

— Опитах, Франк. Нищо повече не мога да направя.

— Разбирам — отвърна той. После се обърна към Бърлин: — Преди ти и твоят взвод убийци да ни застреляте, имам нещо, което ще трябва да погледнеш.

— Нямаш нищо, което трябва да гледам, господин Ди Палма. Предлагам ви да се сбогувате.

— Всичко свърши — каза Франк. — Всичко, което се опитваше да скриеш, ще излезе на бял свят. Всичко. Затънал си в мръсотия чак до веждите и не забелязваш.

— Глупости, господин Ди Палма. Не ми харесва блъфирането ти за моите лични дела.

— Не блъфирам, Бърлин. Попитай Стам.

Дейв пристъпи напред и погледна Ди Палма.

— Франк е кораво момче. Не се харесва на всички, но едно е сигурно. Каже ли ти нещо, можеш да разчиташ на него. Ако ти каже, че си затънал дълбоко, по-добре си потърси голяма лопата.

Бърлин изпръхтя:

— Вир-вода съм от този дъжд. Мисля да вляза в колата и да изчакам полицаите да се оправят.

Стам му препречи пътя.

— Като нищо ще го направиш. Ти ми плащаш за съветите и ги получаваш, независимо дали ти харесват или не. Само че този път аз защитавам самия себе си. Искам да знам какво крие Франк, защото ако ти, господинчо, изгориш, и на мен ще ми затрепери под краката. А това не ми харесва, господин Бърлин. Изобщо не ми харесва.

Бърлин го изгледа продължително.

— Много добре. Още една минута няма да промени нещата. Господин Ди Палма, имате шестдесет секунди, за да направите чудо. Мисля, че последния път, когато това се е случило, в него са участвали трима източни мъдреци и една девица. Като говорим за това, вашата съпруга не може да се окачестви като чиста и неопетнена.

— Ако се бях чукала с брат си — обади се Жан, — може би щях да дорасна до твоето ниво.