Марк Олдън - Силата ТЕ

По слепоочията на Бърлин се появиха червени петна. Насили се да говори спокойно:

— Останаха ви петдесет секунди, господин Ди Палма.

— Дейв, бръкни във вътрешния джоб на сакото ми — каза Франк. — Извади каквото намериш вътре. Не искам да ме застрелят при опит за бягство, преди да са изтекли петдесетте ми секунди.

Стам отиде до Жан, която още бе наметната със сакото на Ди Палма, и извади портфейла от вътрешния джоб.

— Има и лична карта — уточни репортерът.

Стам бръкна и извади картата.

— Какво е това?

Той посочи към Бърлин.

— Покажи му я.

Дейв се върна при господаря си. След като огледа портфейла и картата, Бърлин каза на Ди Палма:

— Е, притежаваш портфейла и картата на човек от тайванското разузнаване. Да не искаш да ми кажеш, че си увеличаваш доходите с джебчийство?

— Този портфейл и картата показват, че тайванското разузнаване е провело тайна операция в Америка и аз не мисля, че нашето правителство ще хареса това. Всъщност сигурен съм, че не им харесва. Което означава, господин Бърлин, че всичко това много ще се размирише, когато нашето правителство разбере.

— А, но нали сте наясно, господин Ди Палма, че те никога няма да разберат. Не и ако гласът ви не се чуе от гроба.

— Вече им казах. И не им хареса.

Бърлин сърдито разтърси глава.

— За мен това не означава нищо. Съвсем нищо.

— Да-а, е, може би ще видите нещата в малко по-различна светлина, когато от ФБР ви удостоят с едно кратко посещение.

— Предполагам, че следващият ти ход ще е да кажеш, че ако не се върнеш в Америка в определено време, твоят адвокат ще разкрие някакво писмо и така нататък, и така нататък. Добре замислено, но аз няма да го приема. Ти блъфираш.

— Ти не слушаш. Не блъфирам. В тази работа бяха замесени трима тайвански агенти. Те извършиха поредица отвратителни убийства. Портфейлите и картите на другите двама вече са у сенатор Куарекио. Във всеки момент ще ти се обадят от тайванското правителство.

— Очакваш да ти повярвам…

Радиостанцията в една от полицейските коли изпращя. Полицаят в колата вдигна микрофона, послуша и извика началника си. Офицерът изтича до двора. Всички се умълчаха, когато той влезе в колата и вдигна микрофона. Стомахът на Ди Палма гореше. Жан стисна ръката му.

Три минути по-късно офицерът се върна и застана пред Бърлин.

— Е? — попита той.

— Моите началници искат да разговарят с вас — каза офицерът. — Трябва да дойдете с мен. Другите трябва да бъдат освободени и незабавно върнати в Америка. — Заповяда да върнат меча и бастуна на Ди Палма.

Франк въздъхна и отпусна глава върху гърдите си. Жан се хвърли към ръката му. Тялото й се тресеше и тя тихо плачеше от облекчение.

— Трябва да има някаква грешка — учуди се Бърлин. — Не знаеш ли кой съм аз? — Двамата полицаи застанаха до него.

Ди Палма прегърна Жан. После се усмихна на Бърлин. Усмивката му изобщо не беше сърдечна.

— Това се нарича политика — обясни му. — Най-голямата от всички игри и ти току-що загуби. Мина много време, господин Бърлин, но ти току-що загуби.

Ню Йорк, април

Късно в сряда вечерта. Първият пролетен дъжд спря, а Ди Палма и Жан стояха в стаята с мечовете и гледаха дъгата над нюйоркското пристанище. И двамата бяха по чехли и халати. Тя отпиваше скоч с вода, а Франк пиеше билков чай.

Дълго мълчаха. Най-напред се обади жена му:

— Ще ми простиш, но имам страхотно желание да се върна в Азия.

— Простено ти е.

— Като говорим за прошка, как стана така, че Бърлин се измъкна? Не го обвиниха за изнасилването и убийството на сестра му.

— Сделка. Имат по-силно обвинение срещу него — за убийството на сина му и за пране на пари от наркотици. В Министерството на правосъдието обичат да печелят и с това много приличат на всички нас. Просто не им се ще да се ровят в миналото.

Жан го погледна.

— Но на процеса ще стане ясно какво й е сторил по време на войната, нали?

— Не. Точно за това ти говорех. Днес сключихме сделка.

— Сделка?

— Аз, Куарекио, Министерството на правосъдието и тайванското правителство. Работим върху нея, откакто сме се върнали. Днес най-после постигнахме споразумение. Не е най-добрата сделка, но е единствената.

— Имам чувството, че Бърлин ще се отърве.

— Както знаеш, първата сделка беше три мъртви тела срещу три живи. Тайванците си получиха мъртвите агенти — по-точно, онова, което беше останало от тях. И картите им. В замяна на това ти, аз и Тод можахме да напуснем Тайван.