Марк Олдън - Силата ТЕ

Уплашеният и разярен мъж вдигна лице към дъжда.

— Обичам те, Жан — извика. — Обичам те.

Чу клаксоните зад себе си. Полицията.

Тод вървеше към главния павилион. Към него.

„Нефритовите орли“ се поколебаха.

Бенджи тръгна пръв. Другите последваха водача си, най-напред по-бавно, после по-бързо. Ди Палма стисна здраво бастуна и пистолета си и закуцука след тях.

Тод бавно се качи на верандата на павилиона, спря и погледна тигрите. Индийският албинос, седнал край бамбуковото канапе, изрева дълбоко, но не се помръдна. Момчето влезе в къщата.

Ди Палма се движеше внимателно.

В павилиона изтичаха по тесен коридор, украсен с китайска калиграфия. Секунди по-късно влязоха в голяма стая, пълна с образци на азиатското изкуство. Франк замръзна. Отляво до него седеше дребен, тъмен тигър бали. Седеше под бирмански Буда от лакирано дърво. Тигърът погледна към него и оголи зъби. Мъжът отстъпи назад и стисна пистолета си.

Изведнъж трима въоръжени пазачи влязоха в стаята и откриха огън по „Нефритовите орли“. Две момчета паднаха. Ди Палма измъкна своя пистолет и стреля три пъти. С два изстрела улучи единия пазач в главата. Бенджи стреля с узито и уби другите двама.

Тигрите побесняха. Някои нападнаха легналите пазачи, другите злобно се насочиха към Ди Палма и момчето.

— Хвърлете си оръжията! — изкрещя Тод. — Веднага.

Баща му се подчини неохотно. Същото направи и Бенджи. Тигрите продължиха да ръмжат, но се отдръпнаха назад. Някои обаче продължиха да разкъсват убитите пазачи.

Ди Палма чу стъпки от голямата стая вдясно. Двамата с Бенджи стояха на открито. Нямаха оръжие. Франк все още държеше бастуна си, но той нямаше да му свърши работа срещу автоматична пушка.

Обезумял от страх, гледаше как Тод отстъпва и се залепва за стената. Не можеха да го видят от коридора. Държеше меча си ниско вдясно. Секунди по-късно един мъж с тениска и сандали се появи от коридора и влезе в стаята. Момчето остана зад него.

Човекът, който носеше „Валтер РРК“, изведнъж спря. Толкова се ядоса като видя Ди Палма и Бенджи, че забрави за тигрите. И за Тод. Насочи оръжието си към репортера, който се напрегна, за да посрещне куршума.

Тод се отдели от стената и отсече китката на стрелеца. Той изкрещя, а момчето го простря на пода. Тод обърна гръб на поваления пазач и влезе в коридора. Бенджи мина внимателно покрай тигрите. Едва когато стигна до коридора, той ускори ход.

Изнервеният Ди Палма погледна през рамо към тигрите и настигна момчетата пред малка червена врата.

Тод натисна бравата, отвори вратата и погледна надолу по тясната стълба. Незабавно хукна надолу. Бенджи го последва, а Ди Палма остана най-отзад.

В подножието на стълбата тримата се озоваха в мрачно каменно мазе с нисък таван. Вътре имаше дългообхватно радиооборудване. Имаше и бойлер, пещ и няколко наръча дърва. Четирима мъже бяха приковали Жан върху каменния под.

Лин Пао извади берета от джоба на халата си и я насочи към Тод. Ди Палма и Бенджи не помръднаха. Няколко секунди китаецът се мръщи замислено, после изрече:

— Айвън Хо каза, че си наричал себе си Бенкай.

Тод държеше ниско окървавения си меч.

— Хай. — „Хай“ означаваше „да“ на японски.

— Познаваме ли се? — попита Пао.

— Да. От друго време.

— А моите тигри? Ти ли ги освободи?

— Твоята карма ги освободи. Те вече не ти служат. Нищо, което си имал, вече не ти принадлежи.

Пао погледна към разбития прозорец.

— Изглежда, че тигрите ми са изменили на нрава си. Ти мина покрай тях сякаш бяха опитомени домашни котки. Разбира се, ти си специално момче. Айвън Хо каза, че си ме нарекъл Киичи. Какво е това? Аз никога не съм чувал това име. После научих, че Киичи и Бенкай са японски имена. Един японски учен, мой познат, ми разказа, че едно време е живял самурай на име Бенкай. Душата му в теб ли живее?

— Заради това дойдох да те убия.

— Не можеш да убиеш Черния генерал.

Пао протегна ръка и Бенджи скочи пред Тод. Пао стреля три пъти и улучи Бенджи в гърдите. Смъртно раненото момче залитна към наркобарона, който отстъпи настрани и изпразни пистолета си в него. Бенджи се свлече в краката му.

— Убийте жената! — изкрещя Пао.

Мъжете, наведени над Жан, грабнаха ножовете си от пода. Ди Палма се втурна и удари един с бастуна си по лицето. Той падна и събори другаря си. Франк го удари по коляното и го запрати върху струпаните дърва.

Ди Палма отстъпи надясно, стисна бастуна си близо до сребърната дръжка и го заби в слепоочието на третия. Когато четвъртият се приготви да го нападне отзад, Тод бързо го удари с меча по гърба. Нападателят изкрещя и се строполи върху каменния под.