Марк Олдън - Силата ТЕ

Обаче беше нащрек заради момчето на Ди Палма, което се намираше някъде в Ню Йорк. Хлапето бе като бълха — трудно можеш да го докопаш. „Осемте ножа от Севера“ скоро щяха да открият малкия Тод и да отделят главата от тялото му. Мъртвото дете не представляваше заплаха.

Пао настоя имението му да се охранява внимателно денем и нощем. До второ нареждане всяко хлапе, което се приближеше до имението или бъдеше намерено в двора, трябваше да бъде разстрелвано. Възрастните, които работеха в имението, трябваше да държат децата си надалеч.

„Ще умреш след двадесет и един дни“, беше казал старият свещеник. Но ето — настъпи двадесет и първият ден, а Пао си беше съвсем жив. В полунощ вече щеше да е сигурен, че пророчеството не е вярно. Черният генерал се подчиняваше само на собствените си закони.

Очистването на Мартин Маки също бе радостна новина. Даже докато вземаше пари от Пао, англичанинът му беше като трън в очите. Той отказваше да изпълнява задачи, които му се струваха твърде престъпни, и убийството бе една от тях. Никакви заплахи не можеха да го накарат да промени решението си. Маки си имаше тъмна страна, която Пао, като азиатец, разбираше. В цялото човечество съществуваше „Те“, силата.

Айвън Хо бе станал твърде ненадежден. Започна да пие и очевидно губеше самообладание. Всичко това започна след боя, който изяде от момчето на Ди Палма. Това сломи духа му. При тези обстоятелства Триадата повече не можеше да го използва. Сега беше изчезнал. Най-вероятно се беше запил и щеше да се появи по-късно със сълзливи извинения за поведението си.

По-важна от запилия се Хо бе днешната среща с Нелсън Бърлин. Жизненонеобходимо бе възможно най-скоро да се намери нова азиатска линия за парите на Пао. После идваше конференцията през следващата седмица с другите Драконови глави в Хонконг. Трябваше да се завладяват нови територии. Никога преди не беше се чувствал толкова силен, толкова способен да предизвика опонентите си.

Преди да излезе от храма „Ма-Тзу“, той го дари с доста пари, с които да поправят „планината“ — покрива на храма. Там живееха духове, ето защо покривът и таванът на всеки китайски храм бяха украсени с фрески на тигри, герои, богове и дракони. Пао поиска върху покрива на храма „Ма-Тзу“ да бъдат изрисувани още тигри.

После излезе от храма, за да се върне в имението си и веднага да се захване с убийството на жената на Франк ди Палма.

Планът на Ди Палма се обърка от самото начало.

Когато слънцето се показа над близката планина Йангминг, той седеше на задната седалка на сив кадилак, паркиран на мръсния път край имението на Пао. Какво го накара да си мисли, че ще се справи? Трябва да беше откачил. Той и момчетата бяха в клопка. Не можеха да продължат напред, не можеха и да се върнат назад.

Пред него се намираше малката армия на Лин Пао. Числено ги превъзхождаха с шест-седем към едно. Зад тях в бързите си коли се приближаваха тайванските полицаи, които водеха със себе си Нелсън Бърлин, Дейв Стам и господ знае колко оръжие.

Десет минути след като Пао пристигна у дома си, две коли спряха на метри от луксозното му имение. Напрегнатият Ди Палма седеше в първата кола. Китайският шофьор пред него, набит, къдрокос младеж, нервно стискаше волана.

Бенджи седеше до шофьора с узи в дясната си ръка, насочено към бедрото на шофьора. На таблото пред момчето имаше радиостанция. Тод седеше на задната седалка до Ди Палма. Трима от „Нефритовите орли“ и вторият шофьор, изпратен от Лин Пао, седяха във втората кола, тъмнозелено елдорадо. Телохранителите видяха двете коли, смъкнаха автоматичните си пушки и изчакаха приближаването им.

Ди Палма водеше само половината от силите си. Трима от „Нефритовите орли“ останаха на самолета да охраняват Бърлин, Стам и двамата пилоти. Други трима, заедно с Тод и Бенджи, тръгнаха от летище „Чанг Кай-ши“ с Ди Палма и двамата шофьори на Пао. Беше ясно, че Тод може да влезе в имението само чрез силите, които носеше у себе си от четиристотин години.

Само за минути нещата се объркаха.

Новините дойдоха по радиостанцията на Бенджи. Властите на летището успели да си пробият път и да се качат на самолета на Бърлин. Самолетът трябвало да бъде почистен и зареден с гориво. Трябвало да се провери дали не е заразен. Такива били законите. Нито Бърлин, нито Дейв Стам си направиха труда да им кажат за това в Ню Йорк.

Ди Палма се обърна към Бенджи:

— Кажи на момчетата да не се съпротивляват. Не е нужно да ги застрелят.